АЛЕРГИЯ – СЪЩНОСТ, ПРИЧИНИ, ПРОФИЛАКТИКА

АЛЕРГИЯ – СЪЩНОСТ, ПРИЧИНИ, ПРОФИЛАКТИКА

Терминът алергия произлиза от гръцката думи “allos”, която означава различен или променен и “ergos”, която означава работа, действие. В груб превод значението на думата е променена реакция. Алергиите са израз на променен имунен отговор, проява на свръхзащита на организма, провокирана от фактори, които по принцип са считани за безобидни. Имунната система на чувствителните хора разпознава тези елементи като вредни и се задейства, изработвайки неутрализиращи ги антитела. Чуждите за организма вещества, предизвикващи реакция на свръхчувствителност, се наричат алергени. Броят им е практически неограничен и нараства с всяка изминала година. За да предизвикат алергична реакция алергените трябва да бъдат разпознати от Т-лимфоцитните клетки като носители на чужда за организма генетична информация. Първоначално реакцията на взаимодействие може да протече незабелязано, но при всяка поредна среща интензивността й се увеличава, което се проявява с различни клинични симптоми. При повторно постъпване на алергена в организма той взаимодейства с антителата или със сенсибилизираните вече лимфоцити. Отделят се различни дразнещи химически вещества, които предизвикват възпалителни реакции на територията на прицелния орган – нос, бял дроб, кожа, очи и пр.. Засягат се нервните окончания и така се причинява сърбеж, въздейства се на кръвното налягане, мускулите, жлезите.

Алергията с право се нарича болест на бъдещето. Някои от водещите специалисти дори използват термина епидемия, поради постоянно нарастващия брой случаи на това заболяване. Причините до голяма степен се крият в променените околна среда и начин на живот на съвременните хора. Развитието на индустрията, химизацията, навлизането на нови материали в бита, влагането на консерванти, оцветители, подобрители в храните, за да добият те добър търговски вид, поставят на изпитание защитните ни сили. Голямо значение има и модифицирането на самите алергени.Eлектронно-микроскопски анализ на поленово зърно в индустриален център показва значителна промяна на повърхностната му структура в сравнение с таковаот екологично чист район. Това се обяснява с наличието на множество допълнителни фактори в атмосферата на градската среда – димни газове, озон и азотни окиси, пушек и сажди.Тази структурна промяна повишава вероятността за алергизиране към определен растителен вид. Промените в климата удължават периода на присъствие във въздуха на полените. Начинът ни на хранене не благоприятства доброто поддържане на стомашно-чревната флора, съюзник на имунната ни защита, която предпазва организма ни не само от болести, но и от алергии. Тютюнопушенето, употребата на козметика, перилни и почистващи препарати ни среща ежедневно с голям брой потенциални алергени.

На даден етап от живота си всеки може да стане алергичен, но рисковете са по-големи, ако имаме близки, страдащи от алергии. Ако нямаме фамилна обремененост, вероятността да се разболеем е ниска - от 5 до 15%, при един алергичен родител или брат/сестра – 20 - 40%, при двама алергични родители – 40 – 60%. Ако двамата родители имат един и същ тип алергия, рискът нараства до 80%.

Някои хора имат наследствена склонност да реагират с алергични реакции при контакт с обичайните алергени. Тази вродена свръхчувствителност се означава с термина атопия и е функция от на няколко гена, които са в процес на проучване. Различните алергични болести се унаследяват по различни механизми. Отключването на реакция се осъществява при съчетанието на наследствени фактори, излагане на въздействие на алерген и нарушена T-клетъчна регулация. При атопични индивиди се установява фамилност на алергичните прояви, повишено ниво на антитела Ig E в серума, повишен брой еозинофилни клетки в кръвта, тъканите и различни секрети /носен, бронхиален и др./, свръхчувствителност на дихателните пътища при излагане на студен и запрашен въздух, дразнещи миризми и към някои ендогенни химически субстанции /ацетилхолин, хистамин/, свръхчувствителност на кожата към някои физични и химични фактори. Често атопията се съчетава с определени личностни характеристики – това обикновено са хора с добро интелектуално развитие, повишено чувство за дълг и неврастенни прояви, дължащи се на по – лабилна нервна система.

Причинителите на алергични реакции могат да постъпят в организма от околната среда /външни/ или да са в самия човешки организъм /вътрешни/:

• [1]Инхалаторните алергени постъпват по въздушен път чрез процеса на дишане - домашен прах, плесени, тревни и дървесни полени, различни химически вещества в атмосферния въздух, пух и перушина със секрети от домашни любимци и др. Те предизвикват сърбеж в очите, носа и гърлото, кихавици, подпухване, зачервяване и увеличена секреция от лигавиците, астматичен пристъп.;
• Контактните алергени се проявяват със сърбящ обрив на мястото на допира, зачервяване, мехури, лющене на кожата, екземи. Провокиращ фактор могат да бъдат бижута, дрехи, бои, козметични средства, перилни и почистващи препарати, насекоми, домашни животни.;
• През храносмилателната система проникват алергени под формата на храни, подправки, консерванти или лекарства. Те обикновено предизвикват стомашно-чревни оплаквания, но също така обриви, главоболие. Проучване на холандски учени върху 400 000 пациенти установява, че честият прием на антибиотици в ранна детска възраст води до повишен риск от сенна хрема и екзема в по-късен етап от живота. Счита се, че антибиотиците директно променят имунната система на организма.;
• Чрез кръвта проникват алергени при ухапвания от насекоми, въвеждане на лекарства и ваксини. Те могат да предизвикат както местни, така и

общи реакции.;

• Физически фактори, предизвикващи алергия, могат да бъдат студеният въздух, слънцето, влагата.;
• Някои неспецифични фактори /физическо усилие, стрес/ също могат да провокират алергична реакция.;
• Възможна е свръхчувствителност към нормални собствени тъкани и клетки /автоимунни заболявания/. Хронични инфекциозни огнища, както и носителство на патогенни микроби водят до алергии. Понякога вещества, които сами не могат да предизвикат алергична реакция, се фиксират върху белтъчни елементи в тялото ни. Така организмът не разпознава клетките като свои, а като променени, и може да ги атакува.

Как да разпознаем алергията?

Алергичната реакция може да засегне дихателната система /сърбеж в ноздрите, кихавици, задух, кащлица/, стомашно – чревния тракт /колики, газове и подуване на корема, диария/, кожата /сърбеж, обриви, отоци, нацепване и залющване/, очите /сърбеж, зачервяване, сълзене, оточни клепачи/. Оплакванията могат да имитират симптоми на различни други заболявания, затова е важно да се постави точна диагноза.

Опасно заболявание ли е алергията?

Битува мнението, че алергията не е толкова страшна, защото от нея не се умира както от рак или инфаркт. На пръв поглед невинно заболяване обаче, тя може да доведе до сериозни проблеми. Запушеният нос, хроничната хрема, пристъпите на задух, обривите обричат на истински страдания боледуващите, нарушават спокойствието, съня, вниманието и способността им за запаметяване, влошават качеството на живот. Баналните вирусни инфекции много често провокират или засилват алергичните прояви. Честото боледуване предполага отсъствие от работа и допълнителни разходи за медикаменти. Съществуват форми на алергия, при които симптомите се разгръщат много бързо, могат драматично да застрашат живота, дори да доведат до фатален край. При анафилактичния шок се наблюдава рязко спадане на кръвното налягане /замаяност, колапс/ учестена сърдечна дейност, може да има оток на очите, езика и гърлото, който да засегне дишането, втрисане, обриви по тялото. Възможни са още гадене, повръщане, коремна болка. Анафилаксията може да доведе до смърт, ако не се предприеме спешно медикаментозно лечение.

Алергията е болест, която не бива да се подценява. Тя изисква профилактика, целенасочено лечение и непрекъснат лекарски контрол. Консултацията със лекар - специалист ще установи причинителите. Най-добрият начин за предпазване от алергична реакция е избягване контакта с алергена и ограничаването му, доколкото това е възможно, както и целенасочени профилактични мерки.

Практични съвети

Бременни и майки, които са алергични или имат родственици с алергии

Ако алергенът се намира в производствената среда е желателно трудоустрояване. В менюто е добре да се включват по – рядко храни, предизвикващи алергични прояви – цитруси, ягоди, ядки, кафе, какао, шоколад, хайвер, риба, да не се прекалява с млякото и яйцата. Много често деца на майки, които са се хранили еднообразно по време на бремеността, реагират с алергия към предпочитаната от майката храна. Кърмещите да избягват храни, към които са чувствителни, големи количества цитруси, ягоди, шоколад, защото алергените преминават в млякото. Да се приемат лекарства само при доказана необходимост и по преценка на лекар. Важно е детето да се кърми колкото е възможно по-дълго, да се захранва по-късно, късно да се внасят яйчен белтък, шоколад, ягоди, малини, риба, боровинки /след 1 година/. При най-минималните симптоми на алергия даването на сокове от моркови, домати, цитруси се преустановява, а водата за пиене не се подслажда. Майчиното мляко е най-подходящият съюзник в борбата за предпазване от алергии, то не само има противомикробни свойства и засилва имунната система, но и спомага по-бързото съзряване на стомашно – чревния тракт на кърмачето, който е входна врата за различни потенциални алергени. Кърмата поддържа кисела среда в червата, което е благоприятна среда за развитието на полезните лактобацили, а не на Ешерихия коли. Според проучвания на финландски учени ежедневният прием от бременни жени с висок риск да родят дете с алергии на пробиотици няколко седмици преди раждането и шест месеца след това предпазва от алергични екземи децата им.

Алергия към полени и плесени

Полените /тичинковият прашец/ представляват микроскопични клетки от цъфтящи растения, които изобилстват във въздуха през определен период от годината, най-често между март и септември. Поленовата алергия е характерна за възрастта над 3 – 4 години.

Водещо значение за алергизирането имат полените на ветроопрашващите се растения – треви и дървета. Те се пренасят от вятъра, като отделеният прашец може да прелети на километри, т.е алергенът не е необходимо да се търси само в съседство. Така например брезови гори може да има на километри разстояние, а алергенът да бъде в града. Тежестта на симптомите зависи от съдържанието на полени във въздуха, което е най-високо при слънчево, сухо и ветровито време. Желателно е в такова време да се ограничи престоя навън, да не се простират дрехите на открито, да се шофира със затворени прозорци и да не се включва климатика на колата. Поставената пред вратата на дома влажна изтривалка ще задържи до 50% от полените полепнали по обувките ни. Тъй като тичинковият прашец попада по кожата, косата, дрехите и обувките ни, след прибиране у дома е добре да вземем душ и да се преоблечем. Ако се налага да бъдем продължително време навън е добре често да наплискваме очите и лицето си с хладка вода – така механично се отмива голяма част от алергените и се успокояват симптомите на възпаление. Дрехите, с които сме били навън е важно да не оставяме в дневните и спални помещения. Предпочитайте дрехи от естествени материи, защото полиестера привлича повече полените. Натуралните влакна на вълната и памука „дишат“ по-добре и поради това остават по-сухи и по-мал

ко привлекателни за обичащите влагата спори на плесента. Когато настъпи периодът на обостряне на поленовата алергия, използвайте почивните си дни за отдих в планината или край морето. Профилактиката с медикаменти трябва да започне поне 2 месеца преди да настъпи алергичното състояние на човек, знаейки периода на цъфтеж на съответните растения.

Хранителна алергия

Истинските хранителни алергии засягат само 1% от възрастното население, 8% от децата в предучилищна възраст и 2% от новородените и юношите. Хранителната нетолерантност е състояние, различно от хранителната алергия и е доста по-често срещано - такива примери са непоносимостта към лактоза и чувствителността към кофеин. Тъй като хранителната нетолерантност не засяга имунната система, то тя не е потенциално живото-застрашаващо състояние.

Хранителните алергии най-често протичат със симптоми от стомашно – чревния тракт - гадене, диария и коремна болка, но не са изключени и кожни обриви, задух, анафилактичен шок. При хранителната алергия трябва да избягваме консумацията на храни, към които доказано сме алергични, както и честото включване в менюто на храни с консерванти и оцветители, полуфабрикатите /т. е. да употребяваме повече пресни и по-малко пакетирани храни/. „Виновните“ алергени се изключват напълно от менюто за определен период от време, след което се включват в малки дози, постепенно, под наблюдение от алерголог. Всички деца с алергии, които прекарват значително време без родителски надзор, трябва да бъдат обучени, кои храни да избягват и как да действат при поява на симптоми. Повечето хранителни алергии изчезват с възрастта. Алергията към фъстъци, риби и миди продължава цял живот. 60-70% от децата с хранителни алергии развиват по-късно и дихателни такива.При децата се установяват често кръстосани реакции между растителни храни – ябълки, моркови и полени – бреза, пелин. Много често в готовите храни се влагат продукти, към които може да сте алергични, така че внимателното четене на етикетите ще спести доста неприятности.

Алергия към микрокърлежите на домашния прах

При този вид алергия предпазването означава контрол на външната среда чрез стриктно прилагане на хигиенни мерки. Алергените се намират в дюшеците, килимите и тапицерията на мебелите, особено в спалните и помещения, защитени от ниски температури и светлина, изпълнени със сух въздух. Присъствието на хора и животни е важно за развитието и размножаването на микрокърлежите, тъй като те се хранят от кожните люспи, отделяни от хора и домашни любимци. Обзавеждането на помещенията в дома трябва да е с материи, позволяващи лесно и често почистване, по възможност с методи, които не са свързани с вдигане на прах във въздуха. По време на чистене поставяйте маска на лицето. Не бива да има мокет на пода, плюшени играчки, както и множество предмети, натрупващи прах и микроорганизми. Поддържайте стаите и особено спалнята си, “свободни от прах” и хладни /температура до 20 градуса/. Избягвайте силни аромати на парфюми, бои, спрей за коса, дезинфектанти, препарати за почистване, освежители за въздух, лепила и т. н..

Често проветрявайте и редовно пускайте прахосмукачка, влажно почиствайте всички повърхности. Чаршафите, одеалата, меките и пухкави играчки перете на 50 и повече градуса, завесите перете всеки месец. В търговската мрежа се предлагат матраци и специално спално бельо, които ограничават развитието на домашнопраховите микрокърлежи. В стаята не е желателно да има растения, тъкани, кожи или килими от естествени материи.

Намалете влагата у дома до 40-60%, а с това риска от развитие на плесени – изолация, изсушаване основите на стените. Не е желателно ползването на овлажнители, защото те предразполагат към образуване на плесени, ако все пак се налага, поддържайте машината чиста, за да не се образуват плесени вътре в нея. Бани, приземни етажи и всички тъмни и влажни помещения трябва да се проветряват редовно. В дрешниците може да се оставя включена лампа, за да премахне влагата от въздуха. Климатикът изсушава въздуха, филтрира го и осигурява циркулацията му. Неговите филтри трябва да се почистват всеки месец.

Алерии към кучета и котки

Алергените при котките са предимно от мастните жлези в кожата им, а основният източник на алергени при кучета е от слюнката им. Дори ако някои породи не отделят косми, алергенът все още може да се прикрепи към праховите частици в къщата /стени, килими, легла, дрехи и завеси/ и не може лесно да се разпадне с течение на времето. Алергенът може непрекъснато да е във въздуха, дори ако животното е било отстранено от дома или не е в спалнята.

Докато количеството алерген, отделено от едно животно, може да варира в зависимост от редица фактори (пол, кастрация, къса или дълга космена покривка), действителният алерген е еднакъв за различните видове.

Алергии към други животни, като морски свинчета, игуани, коне и мишки, също са описани. Няма хипоалергични животни! Ако имате наследственост за алергии, по-добре е да не взимате домашен любимец или ако вече имате, да го отглеждате извън жилището. Ежедневно почиствайте козината му с влажна кърпа или го къпете веднъж седмично.

Екзема

            Екземата е хронично-рецидивиращо заболяване. Проявява се с участъци на суха, зачервена, удебелена, и понякога залющена кожа. Някои форми на заболаването протичат с възпалени червени петна и мехурчата, от които при разчесване изтича прозрачна течност. Грижата за кожата е главната стратегия за контрол на екземата. Най-добре е да избягва употребата на прекалено горещите бани, изсушаващите сапуни и лосиони, съдържащи алкохол. Добър ефект имат овлажняващите кремове /емолиенти/, които не са на алкохолна или водна основа. Те се нанасят 3 до 5 пъти дневно. Попиването на водата по тялото трябва да става с нежно потупване, да се избягва грубото триене и по – силния натиск. Важно е да се предпочитат дрехи и бельо от естествени материи. Изпирането им да става с хипоалергенни препарати. Внимателно следва да се подбира козметиката, която се ползва ежедневно.

При прояви на алергия е добре да имаме предвид, че:

-                     Острите или хронични инфекциозни огнища, опаразитяването, гастро-езофагиален рефлукс и други болести на храносмилателната система, носната полипоза възбуждат алергичния процес, затова трябва своевременно да се лекуват.;

-                     Тютюнопушенето /включително и пасивното/, престоят в замърсена околна среда /дразнещи газове, микрочастици, прах/, ниските температури, резките температурни промени, повишена влажност на въздуха могат да провокират алергични реакции.;

-                     Алкохолните напитки увеличават риска от проява на алергия пропорционално на поетата доза, тъй като съдържат хистамин, който е основното вещество отключващо алергичната реакция.;

-          Стресът провокира производството на вещества, отключващи или засилващи алергията.

Псевдоалергични реакции

            Понякога остро развиващи се симптоми могат да имитират алергична реакция /анафилактоидни реакции/. Това се случва в организма на човек вследствие отделяне на хистамин, без повишаване на IgE и без предварителна сенсибилизация. Обикновено провокиращите агенти са много и разнообразни и имат непостоянни прояви. Някои хранителни продукти, допълнително предизвикват повишено отделяне на хистамин в червата. Те се наричат хистаминолибератори. Такива са шоколад, какао, алкохол, чай /черен или зелен/, някои плодове /ягоди, цитрусови плодове, ананас, киви/, домати и съдържащи домати продукти, грах, боб и други шушулкови плодове, спанак, гъби, пшеничени кълнове и пшеничени зародиши, ядки, яйчен белтък, някои подправки
При склонни към алергия хора тези храни е желателно да се консумират с повишено внимание и с мярка. При отключена алергична реакция трябва временно да се изключат от менюто.

Хистаминова непоносимост

Освен добре известните непоносимости към фруктоза, лактоза и глутен, много хора имат и непоносимост към хистамина. Те са принудени да се лишат от голям брой вкусни ястия, тъй като след консумацията им получават оплаквания от главоболие, колики, разстройство или неприятни газове, ниско кръвно налягане и сърцебиене /аритмия/, задух, запушен нос или хрема, обриви, сърбеж, зачервяване и оток на лицето и много други. Въпреки, че тези разнообразни симптоми наподобяват алергични реакции, хистаминовата непоносимост не е алергия! При здрави лица приетият с храната хистамин се разгражда в червата от ензима диаминооксидаза /ДАО/. При хората с хистаминова непоносимост този механизъм е нарушен. При тях съдържанието на ензима ДАО е намалено или същият не е достатъчно активен. Неразграденият хистамин се натрупва в червата, преминава в кръвта и предизвиква подобни на алергия симптоми. Някои медикаменти, остри и хронични възпалителни процеси в червата могат да провокират хистаминова непоносимост. За разлика от хранителната алергия, при хистаминовата непоносимост няма участие на имунната система. Затова тя не може да бъде доказана с класическите алергологични тестове. Поради вариращото съдържание на хистамин – дори и в един и същи хранителен продукт – при консумацията на дадена храна е възможно веднъж симптомите да се появят, а друг път – да отсъстват. Това значително затруднява поставянето на диагнозата.

     При здрави хора с нормално количество на ДАО в червата също могат да възникнат подобни оплаквания при употреба на по-големи количества богата на хистамин храна. В тези случаи е нарушено съотношението между капацитета на ДАО да разгражда хистамина и ексцесивното количество хистамин внесен с храната

     Пресните, респективно необработените хранителни продукти съдържат съвсем малко количество хистамин. Съдържанието му нараства значително в хода на кулинарната преработка, микробиологични процеси като ферментация, зреене, кипене, както и при по-продължително съхраняване. Доказано е, че колкото по-зрял или престоял е даден хранителен продукт, толкова по-голямо е съдържанието му на хистамин. Към богатите на хистамин хранителни продукти спадат алкохола /особено червено вино и шампанско, бира/, сирената, различни сортове кашкавал /ементал, гауда/, сурови или сурово пушени меса /различни салами и други трайни месни изделия, шунка, бекон, наденици/, консервирана или пушена/маринована риба и морски дарове, съдържащи мая продукти /теста, хляб и тестени изделия, кисело зеле и туршии, много зеленчуци /домати, спанак, патладжани, авокадо, гъби, грах и др./, готови салати и зеленчукови полуфабрикати, много плодове /ягоди, банани, ананас, мандарини, сини сливи, грейпфрут, манго, киви и др./, винен и балсамов оцет, соев сос, кетчуп, горчица.

Лечение

Конвенционалната медицина лекува алергията с различни по структура и механизъм на действие медикаменти – антихистамини, блокери на левкотриеновите рецептори, стабилизатори на мастоцитната мембрана, кортикостероиди /повлияват всички фази на алергичната реакция/, имуносупресори. Специфичната десенсибилизация е дълъг лечебен процес, траещ 3-5 години. При нея в организма на пациента се вкарват чрез инжекции по схема в покачващи се дози алергени, което позволява постепенното му привикване и избягване по този начин на реакцията на свръхчувствителност. Методът на лечение има резултат в 60-70% от случаите с алергия към домашен прах, някои полени и отрови на някои насекоми. Няма ефект при деца под 5 години.

За някои витамини и микроелементи, както и за пробиотиците е известно, че засилват устойчивостта към алергените. Трябва да приемате достатъчно храни и хранителни добавки, съдържащи витамини A, В6, C, Д и E, а също и магнезий, калций, цинк и ненаситени мастни киселини, които стимулират противоалергичната защита на организма, подобряват състоянието на кожата и на лигавиците, балансират нервните процеси и значително намаляват оксидативния стрес.

Много полезни съставки за борба с алергиите се съдържат в зеления чай, в маслото от черен кимион, в зелените и листните зеленчуци, фасула и ядките. Според проучвания на американски учени хора, които редовно консумират тези храни, иматвисоки нива на фолати в кръвта и ниски нива на IgE. Те страдат по – рядко от алергични заболявания. Копривата също е известен антихистамин. Използвайте я в комбинация с различни билки, за да направите вкусен чай, или с листа мента или малина. Използвайте чая по време на сезона с алергии като освежаваща напитка.

Промяна в хранителния режим /ГАПС диета/ може да ви помогне да се справите с алергиите. Тя е известна с това, че помага при редица заболявания и дори при много тежки хранителни алергии.

 С възрастта могат да се добавят нови алергени. Стремежът на лекарите е да се постигне по-добър контрол над заболяването. В тази връзка нетрадиционните методи на лечение придобиват все по-широка популярност. Алтернативни методи, успешно засилващи противоалергичната защита са акупунктурата и акупресурата, хомеопатията, приемането на хранителни добавки.

Акупресурата е древен китайски метод за лечение, който е подобен на акупунктурата, но не включва употреба на игли. Както акупунктурата, така и акупресурата се основават на стимулирането на стотици точки, намиращи се по протежение на 14 меридиани по тялото, свързани с преноса на енергията "Чи" по тялото. Акупресурата може да се използва самостоятелно или като допълнение към традиционната медицина. Освен при алергии, може да бъде от полза при стрес и безпокойство, мигрена, гадене, повръщане, болка и дори, контрол на теглото.

Хомеопатичният лечебен метод е ценен с комплексния си подход към пациента. Той позволява едновременно да се да се въздейства успешно на острите симптоми, на патофизиологично и патогенетично ниво и да се повлияят фактори, отключващи алергията /стрес, влага, домашен прах, полени/. Назначаването на теренно лекарство нежно стимулира реакцията на организма, тласка я към по-дълги ремисии и като цяло подобрява значително качеството на живот на болния.

                                                                    д-р Райна Жейнова, педиатър, хомеопат, приема пациенти в МЦ Фитолек (след предварително записване на тел. 029624822 )