ОЩЕ ЗА АНТИБИОТИЦИТЕ, ИЛИ НА КАКВО (НЕ) НИ УЧАТ ЗАБОЛЯВАНИЯТА?

Замисляли ли сте се, защо в днешно време не е намалена честотата на инфекциите и човекът не е станал по-здрав, въпреки все по-силните антибиотици и химиотерапевтици, които се разработват и предлагат услужливо от големите фармацевтични компании?  Истината е, че докато човекът разчита пасивно някой друг да му върши работата (в случая това са лекарите и прехвалените антибиотици), без да променя нищо в начина си на живот и мислене, той ще става все по- уязвим от инфекции и все по-зависим от външна помощ. Това е така, защото антибиотиците по – никакъв начин не стимулират човешкия организъм да се пребори с микробите.

Да не говорим за алергизиращия ефект и за страничните действия, които антибиотиците упражняват върху редица органи и системи (приемът например дори на един антибиотик през първата година от живота на човека удвоява риска за развитие на бронхиална астма във възрастта до 18 години, а предписването на повече от един антибиотик допълнително увеличава този риск...). Освен това, болестотворните микроорганизми, много от които обитават Земята, милиони години преди да сме се появили ние, притежават изключително гъвкави средства за адаптация към заобикалящия ги свят. Това им позволява да противодействат и на антибиотиците, развивайки устойчивост към тях,  За това допринася изключително честото и неоправдано в много случаи използване на антибиотични средства. Понастоящем, само в рамките на Европа, за лечение на хора и за угояване на животни, се изписват над 4 000 тона антибиотици годишно. Антибиотиците биха могли да попаднат в нас дори със зеленчуците и зърнените храни, които консумираме. Коя е причината? Подобно на хората животните също изхвърлят голяма част от медикаментите, които им биват давани. Така антибиотиците попадат  първо в почвата, а после в растенията, за да се озоват отново в чиниите ни. А всеки нов антибиотик, рано или късно,  отключва развитието на нова, още по – опасна бактериална генерация, в която устойчивостта към него се предава на бактериалните поколения...За развитието на резистентни щамове бактерии спомагат и самите пациенти. От страх пред страничните действия и противопоказания на съответния антибиотик, които наистина са много, пациентите често го приемат в по-ниски дози от предписаните от лекаря или прекъсват преждевременно лечението. Така не само се стимулира способността на бактериите да развият резистентност към съответния антибиотик, но и се увеличава риска от повторно заболяване, при които този антибиотик вече е безсилен...В тези ситуации лекарите се принуждават да изписват т.нар. резервни медикаменти, замислени като крайни животоспасяващи средства за животозастрашаващи заболявания. При усложнени инфекции обаче, резистентни към „по-леките” антибиотици, тези медикаменти остават единствената алтернатива.  Така те постепенно също започват да губят ефективността си, а при тежки животозастрашаващи бактериални инфекции засега няма друга възможна терапия. „Широкообхватната, неправилната, честа и безкритична употреба на антибиотици дори при вирусни инфекции и злоупотребата с антибиотици при угояването на животни доведоха до това, че срещу важни болестотворни причинители като пневмококите и стафилококите се наблюдава значително резистентно развитие” – предупреждава проф. Хартмут Лоде от клиниката „Емил фон Берин”, Берлин. „При простудни заболявания, ринити, остри бронхити или болки в гърлото употребата на антибиотици в повечето случаи е напълно безсмислена” -  обяснява проф. Винфрид В. Керн, инфекционист от университетската клиника във Фрайбург. Това е така, защото в над 90 % от тези случаи се касае за вирусни причинители, които не се влияят от антибиотиците. Безразборното използване на антибиотици „определено противоречи на най-важното правило при антибиотичната терапия, което гласи: толкова малко, колкото е необходимо, и толкова целенасочено, колкото е възможно” – казва проф. Керн.
Високите адаптационни възможности на микробите и безразборното и неконтолируемо използване на антибиотиците, обаче, са само едната страна на медала. От другата му страна са неспособността ни да възприемаме болестите като вик за помощ и като средства за просветление. Когато се касае за често повтарящи се инфекции например, нашият организъм с всичка сила иска да ни каже, че трябва да променим нещо. В едни случаи трябва да променим начина си на мислене като се научим да си вярваме повече и да престанем да вкарваме в подсъзнанието си програмата, че обезателно ще бъдем първите жертви на всеки нов грипен или друг вирус (на начина ни на мислене и на влиянието му върху човешкото здраве е отредена отделна глава в тази книга). В други случаи трябва да променим начина си на хранене, наблягайки на храни с доказан имуностимулиращ ефект. В трети случаи трябва да променим отношението си към работата и почивката (такава изобщо няма при много от често боледуващите хора) и т.н.

                                             
Откъс от книгата "Как да засилим имунитета си"

на д-р Мариян Иванов и д-р Иван Енев