ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА – ВРЕДНА ИЛИ ПОЛЕЗНА?

Според съвременните схващания на медицинската наука, повишаването на температурата мобилизира организма в борбата му срещу болестотворните микроорганизми. Установено е, че телесната температура се повишава в резултат не на токсичното въздействие върху организма на болестотворните причинители или на продукти от тъканния разпад, а на белтъчни вещества, които организмът сам си произвежда. Тези вещества се наричат ендогенни (вътрешни) пирогени. Те се продуцират от почти всички клетки на тялото и най – вече – от макрофагите, при условие че последните бъдат активирани. Мощни стимули за образуването на ендогенни пирогени, като интерлевкин – 1, са процесите на поглъщане на болестотворните микроорганизми от макрофагите, както и токсичните вещества отделяни от микробните клетки или получени при тяхното разрушаване. Ендогенните пирогени въздействат върху специфични термочувствителни рецептори, разположени в мозъка, в резултат на което се предизвиква ускорена обмяна на веществата в клетките и едновременно с това – свиване на капилярите, намиращи се по телесната повърхност. Повишеното образуване на топлина като следствие от ускорената обмяна на веществата и намалените възможности за топлоодаване, дължащи се на спазъма на кръвоносните съдове, водят до натрупване на топлина в тялото, повече от обичайното. Това си има своя биологичен смисъл, тъй като е доказано, че при телесна температура над 37 градуса се потиска развитието на редица болестотворни вируси и бактерии, че дори и на туморни клетки. Освен това, по – високата температура стимулира образуването на антитела и на ензими, участващи във възпалителната реакция. Увеличава се и разграждането на мускулни белтъци, от които организмът получава необходимите му за имунната защита аминокиселини. Важно е да се знае, че на въздействието върху мозъка на  ендогенните пирогени и основно на интерлевкин – 1 се дължат загубата на апетит, по – дългият и по – дълбок сън по време на боледуване, повишеното образуване в организма на ендорфини (т. нар. вътрешни опиати), увеличаващи прага за възприемане на болката и др.

    От казаното по – горе става ясно, че повишената температура представлява един от сложните защитни механизми, помагащи на организма в борбата му с инфекциите. Щом е така естествено възниква въпросът – трябва ли при грип или простудно заболяване да се стремим на всяка цена да понижим температурата ?
         Отговорът е категорично НЕ !      КОГА СЕ НАЛАГА ПРОТИВОТЕМПЕРАТУРНО ЛЕЧЕНИЕ ?     Противотемпературно лечение се налага само в определени случаи:
-    Прекалено висока температура (над 40 градуса), която трудно се понася от организма и най – вече – от мозъка (мозъчните клетки са особено чувсвителни към тази температура). При малките деца много високата температура крие риск от температурен гърч.
-    Висока температура, съпроводена от много силно главоболие и мускулни болки (повечето температуропонижаващи лекарства упражняват и силно противовъзпалително и противоболково действие)
-    При хора със заболявания на сърдечно – съдовата система. Високата температура предизвиква увеличаване на честотата на сърдечните съкращения. Това повишава нуждите на сърдечния мускул  от кислород и хранителни вещества и затруднява дейността на болното сърце.
-    При много малки деца и при такива, преживяли температурен гърч.       

  Откъс от наскоро издадената книга „Как да засилим имунитета си (как да победим инфекциите без антибиотици)” от д-р Мариян Иванов и д-р Иван Енев (на издателство „Жануа 98”)