Стефи Чоева
"Има някакъв нов начин на лечение"- каза моята позната преди 16 години когато на разходка в парка споделих с нея,че синът ми (тогава 7 годишен) има диагноза бронхиална астма. Двамата със съпруга ми вече от 3-4 години живеехме с мисълта за това състояние на детето ни и се въртяхме в омагьосания кръг на астматичните пристъпи и лечението с антибиотици.
Всичко започна,когато сина ми навърши 3 години и започна да посещава детска градина. Обикновено първо се разболяваше(настинка,вирусна инфекция),после следваше пристъп, след него имунитета му се сриваше и отново идваше период на боледуване. цикъла се затваряше,а ние все бяхме в някоя от 3-те фази. Най-отчайващо беше,че самите лекари,с които се консултирах тогава(алерголог,пулмолог,участъков лекар),ме съветваха да облекчавам състоянието му(без гаранция за успех)с курс за десенсибилизация(серия от инжекции за подтискане на алергичните реакции на организма);използване на кортизонови препарати;инхалатори;също така да се избягват излизането и игрите на открито през пролетните и есенни месеци;да не се спортува,да внимавам с храните,обзавеждането... Най-накрая да проумея,че това ,ней-вероятно,така ще си остане-до живот;за излекуване не ставаше въпрос. всичко:разглобихме аквариумите,разделихме се с рибките,махнахме пердета, постелки,всичко "мъхесто" за завиване и обличане, не излизахме, когато нещо "цъфти" или вали дъжд,взехме инхалатори,редовно ходехме на прегледи...Само, че нещата не ставаха по-добре. Пристъпите на сина ни се задълбочаваха и ставаха - родължителни . "Ново лечение" ми се струваше много съмнително с опита ,който вече имах. От друга страна "старото"явно не даваше резултати. това от състояние на здраве до противоположното на болест има различни степени и ако можехме да се измъкнем от това "все болни"...реших,че си заслужава усилието. След известно колебание осъзнах, че не губя нищо от още една консултация с лекар,който е специализирал и хомеопатия . Любопитството ми (с какво по-различно,може да ме изненадат ?) също помогна да преодолея скептицизма и записах час за консултация. Така започнахме лечението на сина ми от бронхиална астма с хомеопатични медикаменти. Началото беше доста трудно,да призная,поради ред причини: приемането на хомеопатични не изключваше едновременното лечение с традиционните средства; хомеопатичните се приемаха често,понякога през 15 минути;имаха странни имена и схема на взимане;редовно липсваха в аптеките,които ги предлагаха(самите аптеки които ги зареждаха бяха 3-4);фармацевти също ги объркваха (Histaminum беше едно и също с Poumon histamine?);на всичко отгоре имаха и разреждане! Близки и познати ме гледаха озадачено, когато споменавах за хомеопатично лечение,а лекарите направо заставаха в защитна позиция и не желаеха да коментират,като че ли се занимавах с врачуване... Въпреки трудностите, това,което ме окуражаваше и караше да продължавам ден след ден, беше видимото подобрение на детето ми след всеки прием на хомеопатично лекарство. Месеците и годините минаваха ,а сина ми боледуваше все по-рядко;пристъпите намаляха;забравихме за антибиотиците; инхалаторите заместихме с прием на хомеопатични средства. Съветите,които ни даде лекаря-хомеопат също бяха позитивни:да не изпадаме в паника и крайности при всеки пристъп,да дадем възможност на сина ми да се адаптира постепенно към обкръжаващата го среда и да оздравее напълно. Препоръчваше активно движение под формата на спорт развиващ дишането,например плуване... Дали се получи? Получи се до толкова,че в момента сина ми си е здрав(а не както ме "предупреждаваха" лекари,че има опасност да използва кислороден апарат). Вярно,не го записахме на плуване,но му купихме дървен духов музикален инструмент да си упражнява дишането...
Сега е студент в ИФ на НМА"Проф.П.Владигеров" със същия този духов инструмент;инхалатор не е използвал от средата на 2009година;с антибиотици не се е лекувал още по-отдавна,а астматичен пристъп не е получавал... не помня от кога. Има дишане,на което биха завидели мнозина въздържатели и здрави хора. Сега си давам сметка,че това нямаше да е така,ако през 1997 година не бях проявила "безразсъдството" да започнем лечение с хомеопатия .
