Класически масаж

Масажът представлява механично дразнене на телесната повърхност посредством масажни приоми от ръката на масажиста.

За провеждане на масажа се изисква добре обучено лице, което да познава физиологичното действие на отделните приоми и да има добра техника за правилното изпълнение на отделните похвати както и добре развит усет за състоянието на тъканите, които обработва.
Физиологичното действие на масажа се състои от три въздействия:

1.Механично действие. Масажът предизвиква механично разтягане на кожата, изтласкване на тъканните течности към съдовете, придвижване на лимфата и венозната кръв от периферията към сърцето.

2.Рефлекторно действие. Чрез масажа се дразнят отделните тъкани, от тях се изпращат импулси към нервната система. От там се получава рефлекторен отговор със съответно физиологическо действие. Например: зачервяването и затоплянето на кожата под влияние на масажа е израз на рефлекторна реакция.

3.Хуморално действие. Под влияние на масажното дразнене, в кожата и подлежащите тъкани, се образуват някои биологично активни вещества, които имат изразен физиологичен ефект.

Рефлекторното действие е най-важното. Чрез включване на различни механизми то предизвиква подобряване на кръвообръщението и храненето, засилване на обменните процеси, тонизиране на тъканите и едновременно с това оказва успокояващо и обезболяващо действие.

Масажът е ценно лечебно и профилактично средство. Чрез него, от една страна се получава значително намаляване на субективните оплаквания на болния – настъпват обезболяване, успокояване, релаксиране. От друга страна, се оказва благоприятно въздействие и върху протичането на заболяването като се подобрява храненето на тъканите и се ускорява оздравителният процес. От трета страна масажът има подчертано профилактично действие – повишава защитните сили на организма и неговата устойчивост към простудни, инфекциозни и други фактори.

При извършване на масажа трябва да се спазват някои общи правила:
-болният да е съблечен, да се махнат всякакви колани и аксесоари от тялото. Да е завит с чаршаф и само тази част, която ще се масажира, да бъде оголена. След масажирането на даден сегмент, например крайник, той да се завива, за да запази топлината.
-Болният да бъде напълно отпуснат (релаксиран). За целта той заема удобно положение на тялото, когато е легнал по гръб, под главата и коленете се слага невисока възглавница, а при лежане по очи възглавницата да се поставя под гърдите и глезените.
-Масажът се прави на твърда кушетка или матрак. Обработката на главата е в седнало положение
-Стаята да бъде добре затоплена – около 22 – 24 С, светла, обстановката да е спокойна. Дишането и на двамата (масажирания и масажиращия) да бъде спокойно, равномерно, синхронизирано с масажните похвати.
-Масажът не бива да се прави при пълен стомах, след нахранване,
-Кожата на болния да бъде чиста, по нея да няма гнойни пъпки или ранички.

Класическият масаж е най – разпространен у нас масажен вид. При него се използуват различни масажни похвати. Те биват основни и спомагателни. Основните имат определено физиологично действие върху дадена тъкан. Към всеки основен похват принадлежат и някои спомагателни, които имат същото физиологично действие, но техническото им изпълнение е модификация на основния похват. Те най – често носят названието някаква трудова дейност, която наподобяват (гладене, пилене и др.). Основните похвати са 5:

ПОГЛАЖДАНЕ: Физиологичното му действие се изразява предимно върху кожата. Нервните окончания в нея се дразнят и предизвикват рефлекторна реакция – успокояване и обезболяване. По този начин лимфната течност и венозната кръв се придвижват към сърцето, отоците намаляват. Кръвообръщението в повърхностните части на кожата се подобрява. Подобрява се нейното хранене, тя става мека и еластична.

РАЗТРИВАНЕ: Физиологичното му действие се изразява предимно върху подкожната тъкан – премахват се сраствания, уплътнения, подобрява се нейното хранене, предизвикват се редица благоприятни рефлекторни реакции.

ОМАЧКВАНЕ: Физиологичния ефект е насочен към дълбоко разположените тъкани – мускулите. При бавно, плавно, ритмично омачкване се постига тяхното отпускане (релаксиране). Ако желаем обаче да се повиши техния тонус, тогава похватите са по – силни и по – бързи.

ВИБРАЦИИ: Физиологичният ефект е успокояване на мускулите и нервите, както и стимулиране на обменните процеси.

УДАРНИ ПОХВАТИ: Имат изразен дразнещ ефект. Действат възбуждащо и стимулиращо – подобряват кръвообръщението и храненето не само на повърхността, но и на дълбоко разположените тъкани.

ДОЗИРОВКА ( ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ) НА МАСАЖА
При масаж, последователно се прилагат, поглаждане , разтриване, омачкване, ударни похвати, вибрация, като винаги се започва с поглаждане и се завършва с него.Между отделните похвати също се прави поглаждане. Кой похват ще се използва зависи от физиологичния ефект, който се цели. Времетраенето на масажната процедура се определя от площта, която се обработва.

Например: Масажна яка (шия и раменен пояс) и един крайник е 15 – 20 минути. На два крайника 20 – 30 минути, на гърба – около 20 минути. Цял масаж – до 50 – 60 минути. При обработка на горен крайник непременно трябва да се обхване и раменния пояс и вратът, а при долен крайник – кръстът. Необходимо е да се въздейства върху коренчетата, които излизат от гръбначния стълб и инервират съответните крайници. Интензивността на масажното действие зависи, както от силата, с която се прилагат похватите, така и от техния подбор.

В един лечебен курс се извършват 10 – 15 процедури след което се прави почивка от няколко месеца и лечебния курс може да се повтори.

За да е сигурно, че дозировката е правилна се съблюдават винаги следните три важни правила:
1.Болка – масажът не бива да предизвиква болка. Той се прилага до прага на болката, а при някои хронични заболявания – до прага на т. нар. поносима болка, т е до появата на лека болка.
2.Зачервяване – желателно е да се получи добро зачервяване, което да подобри кръвообръщението на тъканите, а оттам и тяхното по – добро хранене.
3.Добро самочувствие – непосредствено след масажа болният трябва да усеща, че му е "олекнало", че болката е намаляла, че получава приливна топлина и пълно отпускане на крайниците и тялото.

Изпълнението на всички тези показатели показва, че масажът е правилно дозиран.

КОГА НЕ СЕ ПРАВИ МАСАЖ?
-При болен с повишена температура на тялото над 37,5 С, при инфекциозни заболявания;
-При гнойни възпалителни процеси на кожата и по – дълбоко разположени тъкани;
-При кръвотечения и склонност към кръвоизливи;
-При разширени и възпалени вени и лимфни съдове (тромбофлебит)
-При злокачествени заболявания от различно естество и локализация
-При бременност никога не се прави масаж в областта на кръста и корема
-При явления на непоносимост към масажа (например: засилване на болките).