Нервна система и психика

НЕВРАЛГИЯ

Невралгията е често срещано заболяване. Името и произхожда от гръцките думи : "Неврон" - нерв и "aлгус" - болка. Става въпрос за особено болезнено усещане, дължащо се на увреждане на един или друг нерв. Най-характерните, оплаквания, дължащи се на невралгия са честите пристъпни болки, разпространяващи се по хода на засегнатия от заболяването нерв и чувството за парене. Тези оплаквания могат да бъдат налице, както в състояние на покой, така и при движение и промяна в положението на тялото или при допир на кожата. Възможно е невралгичните болки да бъдат провокирани дори от дразнители като силен шум и светлина или от нервно-психическо пренапрежение. Много често невралгичните болки се появяват в определено време от денонощието, а не рядко и през нощта. Обикновено тяхната продължителност е от няколко секунди до няколко минути, като в интервалите между пристъпите болният не усеща болка или тя е лека, тъпа и поносима. Причините за поява на невралгия могат да бъдат най-различни. Към най-честите от тях спадат вирусни и бактериални инфекции, захарен диабет, атеросклеротични промени на артериите, хранещи нервите, подагра, отравяния с различни вещества и др. Много честа причина за невралгия е травматичното увреждане на нервите, дължащо се на дегенеративни промени на гръбначния стълб. Не рядко невралгия се получава след излагане на течение или влажен студ. В човешкия организъм има няколко нерва, увреждането на които сравнително често води до поява на невралгична болка. Невралгията на седалищния нерв се нарича ишиас. Характерна особеност на ишиаса е болката, разпространяваща се по задната повърхност на крака - от кръста до ходилото. Невралгията на коренчета на гръбначния стълб се нарича радикулит. Когато говорим за плексит най-често става въпрос за увреждане на голямото нервно сплетение ( плексус ) над рамото на ръката. Не рядко явление е и невралгията на троичния нерв на лицето, характеризираща се с кратковременни, но изключително мъчителни пристъпни болки в едната половина на лицето. Междуребрената невралгия се дължи на увреждане на нервите, излизащи от гръбначния стълб и разпространяващи се по хода на междуребрията.
Лечението на невралгията зависи преди всичко от причината за нея. Независимо обаче от назначеното от лекаря, лечение от полза при невралгия може да бъде и прилагането на някои хомеопатични лекарства.

ВСИЧКО ОКОЛО МЕН СЕ ВЪРТИ

Подът под краката се завърта и въртенето става все по - бързо и по - бързо. Към това изключително неприятно усещане се прибавят гадене, повръщане, усилено потоотделяне, шум в ушите, прогресиращо намаляване на слуха. Възможно е да има и непроизволно изпускане по малка нужда.
Когато подобни пристъпи се случват веднъж годишно това не е толкова фатално. А ако пристъпите се повтарят на няколко часа?
Преди повече от половин век доктор Поспер Мениер дал подробно описание на заболяването, протичащо с гореизброените оплаквания и в последствие то получило неговото име. Досега обаче, това заболяване си остава загадъчно за специалистите: не са изяснени напълно причините, предизвикващи болестта на Мениер, непредсказуем е ходът на нейното протичане и т. н. Ясно е само, че причината за оплакванията се крие във вътрешното ухо. То се явява орган на слуха, но едновременно с това в него е локализиран органът на равновесието - вестибуларният апарат.
Много често ( почти в 50% от случаите ) болестта на Мениер започва с незначителни слухови нарушения, на които човек не обръща внимание. В ухото нещо шуми, леко се намалява слухът, а след час - два всичко е нормално. В този ранен стадий заболяването може да бъде установено само с помощта на аудиограма ( болестта на Мениер се отличава с характерни промени в нея ).
При другата половина от болните обаче, всичко започва със жесток пристъп. Без всякакво предупреждение, в момент на пълен физически и душевен комфорт човек губи равновесие и земята под него започва да се върти. По време на пристъп човек не може да намери облекчение на оплакванията нито в право, нито в седнало положение, нито дори когато е легнал - всичко около него се върти и той непрекъснато пропада нанякъде. Без лечение пристъпът от Мениерова болест може да продължи с часове и дни. Но дори и да постъпи в болница, където след съответното лечение пристъпът отминава, човекът с Мениерова болест не е застрахован, че на следващия ден няма да има повторен пристъп...

ЛЕСНА УМСТВЕНА УМОРЯЕМОСТ
И ТРУДНО ЗАПАМЕТЯВАНЕ

- Все повече хора се оплакват от лесна умствена уморяемост, сънливост и намалена способност за концентрация. Разбира се, винаги трябва да се има предвид, че тези оплаквания могат да се дължат на заболяване и съответно трябва да се търси причината за тях. За щастие в повечето от случаите се касае за т.нар. "функционална умора", съпроводена или не от физическа такава. В тези случаи умората почти винаги се дължи на често повтарящи се или на хронични нервно-психически претоварвания. Те могат да бъдат повлияни много добре от приемането на определени хомеопатични лекарства, които стимулират организма по-лесно да се справи с увеличените изисквания към него.

ТРЕПЕРЕНЕ НА РЪЦЕТЕ

Треперенето на ръцете се наблюдава при физически и психически здрави хора като нормално физиологично явление - при протегнати напред ръце, например ( особено при силна физическа умора или под влиянието на силни емоции ).
Треперенето на ръцете обаче, може да се дължи и на различни органични или функционални заболявания.
Към органичните заболявания, свързани с треперене спадат : болестта на Паркинсон, някои чернодробни заболявания, увреждания на малкия мозък, отравяния ( с алкохол, с наркотици и др.), повишена функция на щитовидната жлеза и др.
Най - честата причина за треперене на ръцете от функционален произход ( без да има каквото и да било органично увреждане ) представляват неврозите.

ТИКОВЕ

Тиковете са самоволни, ритмично повтарящи се бързи движения (гърч ) на по - големи или по - малки групи от мускули, наподобяващи защитни действия. Най-често това са мигателни движения ( тикове на клепачите ), потръпване на лицевите мускули от устните нагоре, смръщване на челото, гримаси на устата, подсмърчане, покашляне, леко завъртяване или наклоняване на главата, почесване тук и там - това са отбранителни тикове. Тикоидните движения са движения сами за себе си, самоцелни. Обикновено вечер те зачестяват, а по време на сън изчезват. Те могат да се задържат съзнателно, но при разсейване зачестяват.
Овладяването на тиковете може да бъде постигнато с голямо усилие на волята и то за кратък период от време. Под въздействие на нервно напрежение, обаче, тиковете се засилват. Някои смятат, че отбранителните тикове понякога са нужни на организма - за разтоварване от вътрешното напрежение. Друг вид тикове изразяват някакви чувства или мисли, ( гняв, презрение, възхищение ). Такива изразителни тикове са прехапването на устата, скърцането със зъби, стискането на юмруци, скубането на косъмчетата от ухото, носа или главата.
Тиковете и навиците обикновено са израз на определени психични състояния, на нервна възбуда, или са проява на известни особености на характера.
Внимателният психолог или психиатър ще открие в несъзнателните действие известни черти на личността.

СПАЗМОФИЛИЯ

Спазмофилията представлява синдром с много лица. Въпреки че оплакванията, които са налице при спазмофилия тревожат сериозно хората засегнати от това състояние, те за щастие не са животозастрашаващи. Спазмофилията може да се дължи на недостиг, повишено изразходване или нарушено усвояване на калция и магнезия, но също така може да се наблюдава и при лица с по-лабилна нервна система, особено ако те са подложени на хронични или често повтарящи се стресови изживявания. Интересно е да се изтъкне, че според многобройни проучвания, хората подложени на стрес имат много по-високи нужди от магнезий в сравнение с останалите. Стресогенните ситуации при тях водят до учестено, но повърхностно дишане ( блокиране на диафрагмата ), до редуване на епизоди на повишена нервност и двигателна активност с такива на безсилие, до спастично повишаване на кръвното налягане, до спазъм на периферните кръвоносни съдове с последващо пребледняване на кожата, до студено изпотяване, до пресъхване на лигавиците, до тенденция към спастичен запек, до безсъние и не на последно място - до крампи и спазми в различни области на тялото и до сърцебиене. В някои случаи склонността към спазми може да доведе до развитие на криза на тетания. Тя се изразява в повече или по-малко генерализирани гърчове на тялото, наподобяващи гърчовете при епилепсия. В такива случаи много бърз лечебен ефект има вдишването и издишването в затворен плик. Това води до увеличаване на количеството на вдишвания въглероден двуокис, а насищането на кръвта с него по рефлекторен път предизвиква спиране на гърчовете. Като следствие кризата отзвучава за 2-3 минути.
Трябва да се изтъкне, че прекалената консумация на сладки храни би могла да доведе до задълбочаване на склонността към спазми. До задълбочаване на тази склонност може да доведе и недостигът на витамин С в организма, тъй като той участва във важни процеси, свързани с обмяната. Това важи и за витамин Д, за който е доказано, че е необходим за усвояването на калция от организма. За щастие днес недостигът на тези витамини е изключително рядко явление. За съжаление обаче, при тенденция към спазмофилия, много често се касае за невъзможност за правилно усвояване на калция и магнезия от страна на клетките, независимо, че в организма не е налице недостиг на витамин С или на витамин Д.

ТЕМПЕРАТУРЕН ГЪРЧ

Температурните гърчове при деца се наблюдават в първите години на детството и обикновено след петата - шестата година изчезват. Те се дължат на бързо повишаване на температурата, което може да се наблюдава при редица вирусни и бактериални заболявания, като грип, ангина, възпаление на средното ухо и др. Температурните гърчове настъпват няколко часа след като температурата внезапно се е повишила и в повечето случаи продължават от една до пет минути. Те се изразяват в загуба на съзнанието и неволни свивания на мускулите на цялото тяло или на отделни негови части. Специалистите са установили, че колкото по-малко е детето, толкова по-голяма е опасността то да получи температурен гърч, като това се обяснява с недостатъчно развитата нервна система при малките деца. След като премине гърчът детето бързо идва в съзнание. По отношение на лечението най-важно е детето да бъде адекватно лекувано за основното заболяване, което е породило повишаване на температурата и е предизвикало гърч. Всеки температурен гърч налага консултация с лекар. Докато той дойде, детето трябва да се освободи от притискащите го дрехи и да се постави да легне настрана, което ще го предпази от задавяне, ако то започне да повръща. За понижаване на температурата е препоръчително челото, китките и ходилата да се наложат с кърпи, напоени със смесени в равни количества помежду им, оцет и студена вода.
- Хомеопатията разполага с няколко медикамента, подходящи за профилактика и лечение на температурен гърч, които успешно могат да се прибавят към лекарствата за лечение на основното заболяване.

ЛИЦЕВИ ПАРАЛИЗИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НАСТИВАНЕ

Внезапното и / или продължителното излагане на силен студ и / или вятър могат да причинят лицева парализа както при децата, така и при възрастните. Тя се дължи на засягане на двигателните и сетивни нерви на лицето.
За щастие, в повечето от случаите лицевата парализа отзвучава съвсем спонтанно
Възможно е, обаче, двигателните и сетивни смущения да останат да съществуват, изразени в различна степен и за различно дълъг период от време при различните болни. Тогава лицевата парализа вече не е само "козметичен" дефект, тъй като се нарушават говора, мигането ( и свързването с него естествено овлажняване на очите ) и други.

ГЛАВОБОЛИЕ И МИГРЕНА

Главоболието е симптом, който може да бъде свързан с най-различни физически и психически състояния и заболявания. Ето защо за изясняване на неговите причини е необходима консултация с лекар. След като е установил произхода на главоболието лекарят - хомеопат, съобразявайки се с индивидуалните особености на своя пациент, може да назначи най-правилното хомеопатично лечение.

БЕЗСЪНИЕ

Безсънието е една от най-честите причини за посещения в лекарските кабинети. Когато става въпрос за безсъние обикновено се касае или за трудно заспиване, или за ранно събуждане и невъзможност за по - нататъшно записване или за често събуждане по време на сън, който обикновено е повърхностен, или за комбинация от тях.
Безсънието може да бъде симптом на някакво органично или психическо заболяване и в тези случаи се налага лечение на основната причина, като хомеопатичните лекарства могат да играят допълваща роля. В повечето от случаите обаче се касае за т.нар. "есенциално" безсъние, в основата на което не стои заболяване и което бива временно или постоянно. Тук ще се спрем основно на временното безсъние, тъй като постоянното такова обикновено изисква назначаване не само на симптоматични хомеопатични медикаменти, но и на хомеопатични медикаменти за лечение на чувствителния тип и на типа реакция. Това може да бъде направено единствено от опитен лекар хомеопат и в тези случаи лечението под лекарско наблюдение трябва да продължи дълго.

СТРЕС ,СТРАХОВИ НЕВРОЗИ И ДЕПРЕСИИ

Стрес
Стресът представлява примитивна реакция и тази реакция съпътства човека оттогава, откогато съществува и самия човек като биологичен вид. На стрес са подложени всички - от новороденото до стареца. Резултатите от едно проучване на Вашингтонския научноизследователски център "Етапи в развитието на детето" показват, че 35 % от американските деца се нуждаят от лечение във връзка със стреса, който е налице при тях и в основата на който стоят най-различни причини.
Когато човек се изправи пред някаква опасност, в неговия организъм се отделят вещества, подготвящи го за борба или бягство. Главна роля сред тези вещества играят хормоните адреналин и хидрокортизон. Те помагат на човешкия организъм да изключи някои от функциите, които не са му необходими в момента, и да включи други, които са му нужни, за да се справи със ситуацията. Тези процеси спадат към т. нар. общ адаптационен синдром, в основата на който стоят промени в активността на централната нервна система, вегетативната нервна система и на жлезите с вътрешна секреция. Общият адаптационен синдром се характеризира с 3 фази : тревога, съпротива и изтощение. Познавайки тези фази, лесно можем да си обясним много неща : механизъм, който в далечното минало е помагал на хората да се борят с хищниците или да се спасяват с бягство от тях, днес, когато обстановката изисква продължително напрягане на силите, се е превърнал в бреме и води до изтощение на човешкия организъм и до изчерпване на неговите приспособителни резерви. Това предразполага към редица заболявания или гранични състояния.
Стресът обаче не е само зло. Той е и велик дар. Без стрес нашият живот ще бъде скучен и нерадостен. Стресът съпътства не само страданията, но и радостите. Той може да изведе човека до големи върхове. Не е случаен фактът, че основоположникът на теорията за стреса - Ханс Селие, разграничава еустрес, който има стимулиращо действие върху човека и придава "вкус" на живота, и дистрес, който има потискащо и болестотворно действие, т. е. който е вреден за човешкия организъм. Причина за дистрес могат да бъдат както физическото и нервно - психическото пренапрежение, така и недостигът на раздразнители, т. е. монотонността и скуката. Според Селие " пълната липса на стрес означава смърт". Твърде индивидуално за всеки човек е равнището на стрес, при което той се чувства добре и под което или над което вече е налице дистрес. Едни хора се чувстват по-добре, когато водят по-интензивен начин на живот, а ако им се наложи да водят по-спокоен живот, те изпадат в дистрес, и обратно: ако към хора, свикнали с по-монотонен живот, бъдат предявени по-големи изисквания, те също изпадат в дистрес.
Симптоми, предупреждаващи за дистрес са безсъние, умора, безапетитие или лакомия, редуване на запек с разстройство, раздразнителност, чувство за неспособност за справяне с проблемите, безразличие към всичко наоколо, усещане за провал, самоосъждане и самобичуване, колебливост и неувереност, липса на чувство за хумор, ужас от бъдещето, неспособност за концентрация, страхова невроза, нервни тикове, главоболие, плачливост, гризане на ноктите, често изпотяване, импотентност или фригидност, сърцебиене, притеснения без конкретни причини и др.
Някои от болестите, до които би могло да доведе състоянието на дистрес са хипертония ( повишено кръвно налягане ), исхемична болест на сърцето ( вкл. и инфаркт ), гастрит, язва, хроничен запек, колит, диабет, алергия ( вкл. и бронхиална астма ), тиреотоксикоза, проблеми с менструацията, депресии и др.
Страхови неврози
Неврозите са функционални ( неорганични ) и преходни разстройства на психичната дейност. По своята картина и протичане те се делят на различни видове. Сред тях важно място заема страховата невроза. Тя възниква на основата на подчертана чувствителност, впечатлителност, емоционална ранимост, самонаблюдателност и загриженост за собственото здраве и благополучие. По правило има многогодишна продължителност. Основните и прояви са многообразни страхови изживявания под формата на пристъпи ( кризи, атаки ) или трайни разстройства с временно изостряне. Първата криза често започва без видим повод или след интензивно емоционално сътресение, умствена преумора, телесно заболяване, което се възприема като заплашващо живота или здравето на индивида. Когато кризите се повтарят многократно и в интервалите между тях личността се чувства в добро състояние, говорим за паника или паническо разстройство.
Паниката настъпва внезапно със силен страх, стигащ до ужас, сърдечната дейност е рязко ускорена, сърцето като че ли "ще изскочи" от гръдния кош, а пациентът се тревожи, че всеки момент може да спре, изпитва мъчителен задух, разтреперване на цялото тяло и най-вече на крайниците, отмаляване, подкосяване на краката, слабост, загуба на равновесие, изпотяване, изтръпване, мъчителни усещания по тялото, притискане в главата, и много други.
Страхът представлява обикновен страх от смъртта ( танатофобия ) поради сърдечен или мозъчен "удар" и задушаване. Може да се изяви още като страх от тумор ( туморофобия ) или рак ( канцерофобия ), от полудяване ( алиенофобия ), от СПИН ( спинофобия ) и ред други болести ( нозологични единици - нозофобия ), страх от преминаване през широки или затворени пространства ( агорафобия ), от оставане сам ( монофобия ) и пр. Възможен е още страх от самота или от много хора ( тълпа ), от пътуване с превозно средство, страх от асансьор, от интимно общуване с жени ( гинекофобия ) и други подобни.
Фобиите понякога са изолирано пристъпно разстройство, но често възникват на фона на потиснатото настроение, тревога (генерализирана тревожност ). Нерядко има симптоми, присъщи на други неврози - например хистерия, неврастения, невротична депресия. Налице е всъщност преливане на невротичната симптоматика, а оттук и трудно различаване на различните видове неврози.
Лечението е общо за всички неврози. Все пак терапията на страховата невроза има свои специфични особености. Най-напред е необходимо изясняване на същността на отделните симптоми и на цялата болест ( рационална и когнитивна психотерапия ), в т. ч. отсъствието на всякакви органични увреди на нервната система и на тялото и на лечимостта на страховата невроза. Необходимо е да бъдат посочени начините за превъзмогване на страха ( освобождаваща психотерапия ).Това се постига чрез обширен разпит за субективните преживявания ( разговорна психотерапия ). Дават се подробни указания за отвличане на вниманието от болестните прояви чрез физкултурни упражнения и спорт, ангажиране с любимото хоби или с трудова дейност ( трудотерапия ) или други занимания.
Препоръчват се още приятни развлечения, шеги, слушане и разказване на анекдоти, смях ( смехотерапия ), лекуващо мълчание, в т. ч. никакви разговори с близки и познати за собствената и чужда болест, пълен отказ от всякакви четива и беседи за заболявания, за смъртни случаи и лекарства, прекратяване на лекарски консултации, прегледи, изследвания, повикване на "Бърза помощ". Преустановява се самонаблюдението и всякакво изпълняване на "прищевките" на болестта, включително мерене на пулс и кръвно налягане, опипване на части от тялото, свързани с патологични усещания и представи за вероятни болестни увреждания, лягане на легло, търсене на съчувствие от близки.
В зависимост от съдържанието на фобиите и симптомите се дават и други подходящи съвети. Пациентите се самообучават да гледат на своите мъчителни прояви като на нещо излишно, ненужно, неопасно и да свикват да се присмиват на тези прояви, знаейки, че те не са опасни. Който достигне до подобно отношетие към своето боледуване, вече е практически оздравял.
Депресии
Разстройствата на настроението са най-честата психична патология. Известни са под името афективни или емоционални разстройства. Съвсем малка част от тях протичат с повишено настроение (хипомании и мании ) и значително по-чести са депресиите, изявени с потиснато настроение, забавена двигателна активност и угнетен мисловен процес. Техният спектър е невероятно широк. Освен най-леки нарушения се срещат тежки психотични депресии. Те не само са симптом на нарушена психика, но понякога биват трайна черта или свойства на характера, известни под името дистимни личности.
Депресивните изживявания протичат твърде многообразно. Едни от тях са съвсем краткотрайни, а други се задържат дълго време. Възможно е да възникнат като преходни еднократни или многократни (рецидивиращи) епизоди. След преболедуването настъпва пълно или почти пълно възстановяване на предболестното състояние. Далеч по-чести са сред момичетата и жените. Класификацията на депресиите обхваща десетки видове и техни варианти. Всеки деперсивно болен притежава характерни или типични за него прояви.
Сред психичните симптоми централно място заема потиснатото настроение. Пациентите се оплакват, че нямат настроение, изпитват мъка, тъга, отчаяние. Често плачат и при незначителен повод. Много по-мъчителна е т. нар. суха депресия. Това е мъка и плач без сълзи. Заболелите съобщават, че не могат и да се наплачат, за да им олекне. В редки случаи мъката е толкова интензивна, че не може да се определи за душевна или за физическа болка се касае.
Тъжното настроение по правило се съчетава с депресивно светоусещане. Както собственият живот ( минало, настояще и бъдеще ), така и околният свят се възприемат в черни краски. Потиснати са всички положителни чувства на радост, веселие и удоволствие. Мисловната дейност придобива нов облик. Болният ни уверява, че състоянието му е крайно тежко и нелечимо, въпреки че депресиите винаги отзвучават. Приписват се всевъзможни малоценностни качества - некадърност, неспособност, непълноценност, физическа непривлекателност. Понякога се откриват мними ( несъществуващи ) болести и недъзи, а при действителни заболявания се опасяват от всевъзможни усложнения. Някои пациенти са неразубедими, че са допуснали непростими пропуски или прегрешения. От паметта си "изравят" несъществени случки, за да потвърдят своята идея за виновност. Срещат се и други некоригируеми убеждения.
Голяма част от психичните проблеми вместо с психични се изявяват предимно със соматични (телесни) симптоми. Явлението е добре известно на лекарите психиатри и се означава с понятието соматизиране на психичното разстройство. Най-отчетливо соматизирането се откроява при незрозите и при т.нар. афективни нарушения под формата на соматизирани неврози и соматизирани (маскирани ) депресии.
Маскираните депресии, макар и упорити, тягостни и мъчителни, не изискват болнично, а само амбулаторно лечение и наблюдение. Затова се наричат още амбулаторни депресии. Те могат да се проявяват със симптоми от всички телесни органи и системи. Когато преобладават вегетативните разстройства, деперсията се определя като вегетативна деперсия. Особено изразени при нея са проявите от страна на вегетативната нервна система като сърцебиене, неприятни усещания и болки в различни части на тялото, световъртеж, чувство за притискане и бодежи в сърдечната област. Понякога се усеща туптене "под лъжичката", пулсиране на кръвоносните съдове по тялото и главата, а кръвното налягане "играе"- ту е леко повишено, ту е съвсем ниско, което обуславя причерняване ("кръгове") пред очите. Някои пациенти отброяват пулсовата си честота. Други не се разделят с апарата за кръвно налягане. Трети държат ръката се върху сърцето. Настояват да им се направи поредната електрокардиограма. Стават редовни посетители на кардиологичните кабинети. Поставя им се диагноза "сърдечна невроза", без да се мисли и подозира скрита деперсия. В резултат назначената терапия е неадекватна на състоянието.
Промените в кръвното налягане в отделни случаи се диагностицират като хипотония ( ниско артериално налягане ), а при повишаването му - като хипертонична болест и отново се забравя възможността за соматизирана депресия. Играта на кръвното налягане по правило се съчетава с побеляване или зачервяване. Езикът "пресъхва". Изобилното изпотяване, мокрите длани понякога стават основни оплаквания на заболелия. Апетитът по правило е намален. Храната е безвкусна или причинява горчивина. Възможно е отслабване на тегло. По изключение се появява "вълчи глад" и съответно надебеляване, рядко стигащо да значително затлъстяване. Тези вегетативни нарушения неправилно се диагностицират като "невровегетативна дистония" и се провежда лечение за невроза, а не за депресия.
Безсънието и разстройствата на съня са задължителен симптом на всички депресии. Срещат се болни с почти единствено оплакване - упорито безсъние. И тук най-ефикасна е намесата на психотерапевт или психиатър. Освен лоши и кошмарни сънища, характерна е още липсата на сънуване изобщо, но по-вероятна е бързата му забрава. Главоболието е често. То обхваща цялата глава, само челото или врата. Явява се на пристъпи или е постоянно, затихващо по време на сън. Може да бъде различно по сила, притискащо, стягащо като обръч или "пулсиращо".
Разстройствата на храносмилателната система освен с изменения в апетита се проявяват още с оплаквания от стомаха (" невроза на стомаха"), чувство за свиване в епигастриума, запек или разстройство или редуване на тези състояния, болки с различна характеристика и в различни области на корема, гадене и др. В тези случаи се търси лекар - гастроентеролог, но и той често пропуска вероятността да се касае за скрита депресия. За нея особено съществено е чувството за отпадналост, безсилие, разбитост, залежаване, намалена инициативност. В миналото подобно състояние се е разглеждало като "периодична ленивост" или "циркулярна неврастения". Подчертаната уморяемост, общата слабост и отпуснатост се тълкуват от някои изследователи като израз на изтощение от продължителни тежки условия на живот и се описват като "депресия от изчерпване".
При всяка депресия, включително и при маскираната, настъпват разнородни отклонения в менструалния цикъл, които се третират от акушер - гинеколог, а намесата на психотерапевт или психиатър често се пренебрегва. При полово зрелите жени при депресия почти винаги се наблюдават намалено сексуално влечение и фригидност, а при мъжете - импотентност.
Скритата депресия се изявява още с хормонални смущения, понижение на основната обмяна на вещества ( неправилно приемана за хипофункция на щитовидната жлеза ), симптоми от страна на дихателната система като задух и чувство за бодежи в областта на гръдния кош, кожни прояви( сърбежи, мравучкане и бодежи по кожата), чувство за парене или студенина, често уриниране и/или болки и парене при уриниране, периодични невралгии (болки по хода на нервите) с различна локализация, промени в зеничните реакции, отслабване или усилване на коремните, сухожилните и надкостните рефлекси и др. Контактите с околните се ограничават. Липсва желание и интерес за общуване, за запознанства, за пътуване и за предприемане на каквато и да било инициатива.
За разлика от класическите успокоителни и антидепресивни лекарства, които, в огромното мнозинство от случаите, само потискат оплакванията, хомеопатичните медикаменти стимулират организма сам да се справи с тях.

АНОРЕКСИЯ

Анорексията представлява пълно отсъствие на апетит, обусловено от нарушение в дейността на мозъчните центрове, отговарящи за чувството за глад и за ситост. При децата по-често се наблюдава понижаване на апетита, а пълното му отсъствие е рядкост.
- Анорексия при новородените. Тя може да бъде следствие от органични увреждания на главния мозък - вродени или възникнали по време на раждането. Други по-чести причини за анорексия при новородените са някои вродени дефекти в обмяната на аминокиселините, интоксикации при различни заболявания и други.
- Анорексията при кърмачетата често се дължи на насилствено кърмене или на прехранване с мляко, които в началото предизвикват отрицателни емоции, а след това довеждат до формиране на траен отрицателен условен рефлекс. Заедно с това се отбелязва рефлекторно понижаване на стомашната секреция и се появяват симптоми на невропатия. Анорексията може да се дължи и на приемане на витамин Д в по-големи дози от нормалните.
- При децата в предучилищна възраст анорексията често е свързана с еднообразно небалансирано хранене и с хиповитаминоза, особено с недостиг на витамин С и на витамини от групата В. Причини за анорексия могат да бъдат и заболявания на носоглътката, приемане на лекарства с горчив и неприятен вкус, а също и нарушения в секрецията на стомашен или чревен сок.
- При децата в предпубертетна възраст и по време на пубертета, както и при възрастни най - често се наблюдава особена форма на анорексия, която се третира като нервно - психическа. Тя се състои в съзнателно ограничаване на храната с цел отслабване.
Трябва да се прави разлика между нервно - психическата анорексия и между безапетитието, свързано с различни нервротични състояния.
За да се лекува резултатно анорексията, трябва да се изясни причината, която я е предизвикала. При понижена секреция на стомашен сок се препоръчва приемане на храни, стимулиращи сокоотделянето ( месни и рибни бульони, плодови сокове, подправки, газирани напитки и други ) и на съответни лекарства, които също увеличават секрецията на стомашен сок ( солна киселина, пепсин и др. ). Лечението винаги трябва да бъде съпътствано от индивидуална психотерапия, съобразена с конкретния случай.

ОТКАЗВАНЕ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ

Разгледайте списъка от болести, свързани с пушенето : рак на белите дробове, стенокардия, инфаркт на миокарда, хипертония, гастрит и язва на стомаха, импотентност при мъжете и нарушение на менструалния цикъл при жените, емфизем на белите дробове, бронхиална астма. И това не е всичко. Не рядко пушачите се обръщат към лекарите с оплаквания за изтръпване на пръстите на краката и ръцете, което произтича от спазъма на кръвоносните съдове, дължащ се на пушенето.
Но по - малко опасно е влиянието на пушенето върху психиката и цялата нервна система. Човекът става раздразнителен, нарушава се сънят му, влошава се апетитът. Освен това е доказано, че при мъжете пушенето понижава (понякога значително) сексуалната потентност.
Пушещите по 20 цигари на ден вкарват в своя организъм около 0,1 г никотин, 0,6 мг синилова киселина, 0,11 пиридинова основа, 369 мл окиси на въглеводорода и не умират само заради това, че отровата навлиза постепенно. За 30 години пушачът пропуска през своите бели дробове дим от 160 кг тютюн, в който се съдържат хиляди смъртоносни дози никотин.
Пушещият вреди не само на своето здраве, но и на всички, които по това време се намират в същото помещение - колеги, роднини, случайни хора. Особено вредно е "пасивното пушене" за малките деца, чиито майки или бащи пушат в помещенията.
Вдишваният дим от цигарите действа изключително отрицателно върху съдовете на главния мозък на малкото дете. Ако този дим се вдишва от бременна жена, плодът се развива ненормално. Ето защо борба с тютюнопушенето се води във всички цивилизовани страни на света.
След всичко казано до тук вече сте убедени, че решението за отказ от цигари е едно от най-важните решения, касаещо вашето здраве. За да облекчите симптомите, свързани с липсата на цигарения дим, бихте могли да прибегнете до определени хомеопатични лекарства. Те са абсолютно безвредни, не притежават никакви странични действия и могат да се комбинират с всякакви други методи за отказване от тютюнопушене.
Най-общо е препоръчително избраната от вас или назначената от лекаря хомеопатична терапия да се спазва 2-3 месеца, след което с настъпване на подобрение и намаляване на оплакванията, дължащи се на отказ от цигарите, приемите на хомеопатични лекарства постепенно се разреждат.