Храносмилателна система

ДРЕБНИ ГЛИСТИ

Дребните глисти (остриците) представляват кръгли малки паразити, обитаващи тънкото черво и началната част на дебелото черво. Заразяването става чрез консумация на храни или чрез мръсни ръце, по които има полепнали яйца на паразитите. Ето защо голямо значение има профилактиката, изразяваща се в редовно миене преди хранене на ръцете и на храните, които са били на земята.

Признаци за заразяване с дребни глисти са:
- Храносмилателни нарушения : разстройство, болки в корема, особено около пъпа.
- Нервни нарушения : повишено безпокойство, променлив характер, безсъние, нощни кошмари и гърчове, скърцане със зъби и др.
- Нарушения от общ характер, към които спадат сърбежите в различни части на тялото ( най-вече около ануса ), сухата дразнеща кашлица и др.

С хомеопатични лекарства глистите не могат да бъдат унищожени. Достойнството на хомеопатичното лечение е фактът, че благодарение на него в детския организъм се създава терен, неблагоприятен за размножаването и развитието на паразитите. Освен това c хомеопатични медикаменти могат да бъдат отстранени или значително намалени коремните болки и някои други оплаквания, свързани с паразитозата.

Интересно е да се изтъкне, че хомеопатичното лечение може да направи децата по-малко предразположени и към други паразити, освен глистите, каквито са например въшките. Всеизвестно е, че едни и същи деца периодично биват опаразитявани при контакт с преносители на въшки, докато при другите деца, които също са имали такъв контакт, това не се случва.

РЕГУРГИТАЦИЯ
Става въпрос за спонтанно връщане на храна скоро след нахранване. Това явление се наблюдава по – често в детска възраст. След като бъдат изключени евентуални по – сериозни, органични, причини за това може да се прибегне с добри изгледи за успех към някое от следните хомеопатични лекарства:

"Етуса цинапиум" – препоръчва се при силно изразена непоносимост към мляко, изразяваща се в повръщане на последното или веднага след приемането му или по – късно, под формата на съсиреци. Често е налице и жълто – зелена диария.

БЕБЕШКИ КОЛИКИ
Коликите се свързват с напрегната семейна атмосфера, майчина нервност, неподходящо взаимодействие между родители и дете, незрялост на бебешката стомашно – чревна система, спазми на дебелото черво, газ в червата, алергия, свръхчувствителност към протеините на кравето мляко, неправилни техники на хранене и други.

Днес много изследователи смятат, че един или няколко от тези фактори може би са наистина налице при някои от децата с колики. Поради тази причина за колики може да се говори само след като родителите внимателно бъдат разпитани за историята на заболяването и след като децата бъдат щателно прегледани. Трябва да се знае, че повечето от бебетата с колики принадлежат към групата на "най-нервните" деца.

Коликите засягат 10 – 15 % от новородените. Те започват от 2 – та – 3 – та седмица след раждането и достигат своя максимум през 6 – та – 12 – та седмица от раждането. Децата плачат най-често във вечерните часове. При незначителен брой от децата плачът е почти неспирен, от сутрин до вечер, или продължава повече от 5 – 6 часа.

Бебешките колики не зависят от това към каква раса, социална прослойка или културна принадлежност се причисляват семействата. Установено е със сигурност, обаче, че коликите са по-рядко срещани при деца, които са в по-чест контакт със своите майки. Коликите не са свързани нито с пола на бебетата, нито с някакви усложнения по време на бременността, нито с начина на раждане. Децата, които се хранят от гърдата на майката, са точно толкова предразположени към колики, колкото и тези, които се хранят от шише. И противоположно на това, което си мислят мнозина, коликите не са по-често срещани при първородните деца.

ВИРУСЕН ХЕПАТИТ
Вирусният хепатит е сравнително често срещащо се инфекциозно заболяване, особено през есенно – зимния сезон. Добре е всеки от нас да знае как да се предпази от това заболяване и как да различи първите му признаци. Това е още по-наложително с оглед на зачестилите случаи на вирусен хепатит у нас.

Различават се два основни причинителя ( има и други ) на вирусен хепатит – това са:
- вирус А – този вирус се отделя с изпражненията на заразения и се предава от човек на човек чрез замърсени храни и води, чрез замърсени ръце, кърпи и прибори за хранене и т. н;
- вирус В – той се намира в кръвта и телесните течности на заразения и може да попадне в здравия човек при кръвни манипулации, при ползване на обща самобръсначка, ножички и т. н. и при полов контакт със заразения партньор.
Първите признаци на заболяването, които при хепатит А се появяват около 2 – 4 седмици след заразяването, а при хепатит В
– от няколко седмици до няколко месеца след заразяването, са нехарактерни и могат да бъдат пропуснати.

Липса на апетит, гадене, повръщане, диария или запек, болки или тежест в горната част на корема и в дясното подбедрие – това са най-често срещаните оплаквания, които се свързват с началото на вирусния хепатит. По-рядко заболяването може да започне с болки в мускулите и ставите, главоболие, обрив по тялото, който наподобява уртикария и други. Към тях се прибавят и пожълтяване на кожата и очните склери, обезцветяване на изпражненията и потъмняване на урината, която придобива цвят на бира. Трябва да се отбележи, обаче, че пожълтяването не е задължително при заболяване от хепатит, както погрешно се смята от много хора.

ЖЛЪЧНО-ЧЕРНОДРОБНИ ПРОБЛЕМИ
Жлъчнокаменната болест е широко разпространено у нас заболяване. Рискови фактори за развитие на това заболяване представляват прехранването, обездвиженият начин на живот, наднорменото тегло, съчетано с повишено ниво на холестерол в кръвта, раждането на 3 или повече деца, някои кръвни заболявания, при които е налице често и значително разрушаване на червените кръвни клетки (еритроцитите ) и други. Жлъчнокаменната болест зачестява и с напредване на възрастта, както няколко пъти по-често от нея боледуват жените. Установено е, че след 55 – 60 годишна възраст при над 25 % от хората има формирани камъни в жлъчния мехур. За щастие, повече от половината от тях докато са живи така и не узнават, че са имали такива камъни, т. е. при тях жлъчнокаменната болест протича безсимптомно, без да дава каквито и да било оплаквания.

При част от хората с жлъчнокаменна болест, обаче са налице оплаквания от тежест в областта на дясното подбедрие, от горчив вкус в устата, от раздуване на корема от газове и други. Тези оплаквания се провокират от консумация на мазни или на пържени храни, на пикантни, богати на подправки ястия, на шоколад, на кафе и алкохол, на газирани напитки и други.

Типична проява на жлъчнокаменна болест е жлъчната колика, когато е налице силна болка в областта на дясното подбедрие, която често се разпространява назад към кръста и към дясната плешка. Много често жлъчната колика се съпровожда от горчив вкус в устата, от гадене и повръщане, от раздуване на корема от газове и други. По време на жлъчната колика е възможно урината да потъмнее и да придобие цвета на бирата. В тези случаи изпражненията се обезцветяват и стават жълтеникаво – сивкави. Това означава, че е блокирано оттичането на жлъчен сок към червата. Продължителността на жлъчната колика е различна ( обикновено няколко часа ). Болката преминава спонтанно или след провеждане на определено лечение. Ако болката в областта на дясното подбедрие се съпровожда от силно повишена температура (39 – 40 градуса ), то това означава, че най-вероятно се касае за възпаление на жлъчния мехур.

Трябва да се изтъкне, че по време на жлъчна колика е възможно да пожълтеят склерите на очите и кожата и това също означава, че е налице временен стоп в оттичането на жлъчката.

Най-общо, независимо от тяхната причина, жлъчно-чернодробните проблеми се изразяват в болки, повишена температура и прояви от страна на храносмилателната система. Тук ще се спрем само на някои от основните хомеопатични лекарства, които лекарите предписват, самостоятелно или в комбинация с други лекарства, за облекчаване на състоянието.

ЯЗВЕНА БОЛЕСТ
Язвената болест е хронично заболяване, характеризиращо се с по-редки или по-чести обостряния и последващи ремисии. При това заболяване е налице локализиран дефект в стомашната или дуоденалната лигавица, на който се дължи и съответната симптоматика.

У нас от язва боледуват 3 – 5 % от възрастните хора, като 60 – 70 % от тях са мъже. Дуоденалната язва се появява в по-млада възраст в сравнение с язвата на стомаха, като първата е и много по-често срещана от втората.

Сред основните причини за образуване на язва спадат:

- Инфекция с микроорганизъм, наречен Хеликобактер пилори.

- Нервно напрежение и ( или ) свръхактивност на парасимпатикусовата част на вегетативната нервна система. Това води до повишено отделяне на стомашен сок, в състава на който влиза такъв агресивен фактор като солната киселина.

- Хормонални фактори ( повишена активност на кората на надбъбреците ). Увеличеното отделяне на глюкокортикостероиди е причина за увеличаване на киселинността на стомашния сок и за намаляване на активността и количеството на защитните за лигавицата фактори.

- Локални фактори (повишено съдържание на солна киселина и пепсин в стомашния сок; намалена резистентност на стомашната лигавица, която може да бъде следствие на различни процеси).

- Лекарства, водещи до нарушаване на целостта на лигавицата на стомаха или на дванадесетопръстника.
- Наследственост (особено при дуоденалната язва).

- Различни заболявания като чернодробна цироза, хронично белодробно заболяване, сърдечна недостатъчност и други водещи до намалено снабдяване с кислород и хранителни продукти на стомашната и дуоденалната лигавица.

- Нарушен ритъм и качество на храненето.

- Кафе, цигари, алкохол.

- Други.

Най-типично оплакване е болката. При язва на стомаха болката се появява след нахранване, а при язва на дванадесетопръстника – болката е на гладно, нощна или късна ( 2 – 3 часа след нахранване ) и се успокоява след приемането на подходяща храна. Обикновено болките при язва се обострят през пролетта и есента. Липсата на болки обаче, не изключва язвата ( съществуват т. нар. "неми" безболкови язви ). Повръщане, тежест, гадене и парене са другите основни симптоми на язвата. След повръщане оплакванията до голяма степен се облекчават. При не малка част от болните е налице и запек. При натиск се откриват болезнени зони в епигастриума и над пъпа. Сигурното установяване на язва става с помощта на рентгенография или гастроскопия.

Храненето е от първостепенно значение за детето, болния от язва. Храната трябва да бъде механично и химично щадяща, т. е. трябва да бъдат изключени или силно намалени такива храни като богати на целулоза плодове и зеленчуци; пушени, пържени и консервирани храни; силни подправки; алкохол, кафе, цигари и газирани напитки и други. Храната трябва да се приема през по-малки интервали от време (3 – 4 часа ), на по-малки порции.

СТОМАШНО - ЧРЕВЕН ДИСКОМФОРТ, ГАЗОВЕ, КИСЕЛИНИ
Съвременният начин на живот е свързан с редица нездравословни хранителни навици : нередовно хранене, хранене на бързо, пиене на прекалено много газирани напитки, консумация на много въглехидратни храни, прекаляване с кафе и кока – кола още от детска възраст и др. Нездравословният начин на хранене в комбинация или не с хранителна алергия, дефицит на определени храносмилателни ензими, вирусни или бактериални стомашно-чревни инфекции, наличие на чревна дисбактериоза или на паразитоза, непрекъснати или често повтарящи се стресови състояния и др. води до редица нарушения в дейността на стомашно-чревната система. От своя страна тези нарушения предизвикват лошо и непълноценно смилане на храната с последващо намалено усвояване на редица хранителни вещества. Това оказва неблагоприятно въздействие върху дейността на всички органи и системи в човешкия организъм.

Към най-честите оплаквания, свързани с нарушена дейност на храносмилателната система спадат: чувството за тежест в горната част на корема, повишеното образуване на газове, гаденето, киселините и оригването и др.

За да облекчим тези оплаквания ние често прибягваме до използването на редица лекарства, като храносмилателни ензими, антиацидни медикаменти ( медикаменти за неутрализиране на повишената киселинност), болкоуспокояващи лекарства и лекарства абсорбиращи газовете или намаляващи тяхното образуване и др . Въпреки че в повечето случаи тези лекарства са ефективни, фактът че те съдържат изкуствени химични субстанции нерядко ги прави токсични за човешкия организъм или става причина за поява на редица странични действия. Освен това ефектът на тези медикаменти е бързо преходен. Поради тази причина медицинските специалисти обръщат все по-голямо внимание на хомеопатичните лекарства, които в повечето случаи са не по-малко ефективни от изкуствените химичните субстанции, но имат и голямото предимство, че са безвредни и че стимулират организма сам да се справи с възникналия в него проблем. Това позволява продължителната им употреба, без рискове за здравето.

ПОВРЪЩАНЕ
Най – общо се различават 3 основни типа повръщания:

- случайно инцидентно повръщане. Ако повръщането е нещо необичайно за вас, то тогава е препоръчителна консултация с лекар, тъй като може да се касае за нещо сериозно – състояние, налагащо хирургическа намеса, менингит или менингоенцефалит, травма на главата, първата изява на захарен диабет, отравяне и др.
За щастие, най – често случайното повръщане се дължи на вирусни или бактериални инфекции на стомашно – чревната система ( в тези случаи освен повръщането много често са налице и разстройство, болки в корема, повишена температура и главоболие, а също и болни с подобни оплаквания в семейството или колектива на детето). В повечето случаи тези инфекции, с или без хомеопатични или други медикаменти бързо се преодоляват без да застрашават живота. Причина за случайни повръщания могат да бъдат и хранителни отравяния или прекаляване с определени храни. В такива случаи често се налага лекарска намеса.

- повтарящо се повръщане. Такова се наблюдава през първите месеци на бременността и при язва или гастрит, например, чиято честота за съжаление все повече се увеличава. Периодично повтарящо се повръщане може да има и при гастоезофагеален рефлукс ( връщане на стомашно съдържимо към хранопровода ), при мигрена и др.

- ацетонемично повръщане. То представлява малко по особена форма на периодично повръщане.Наблюдава се най – често при деца между 2 и 8 – годишна възраст, които обикновено са емоционално по – лабилни и при които нерядко има наследствена обремененост за такова повръщане. Провокиращи фактори за поява на ацетонемично повръщане могат да бъдат вирусни или бактериални инфекции, нервно – психически пренапрежения и проблеми, промени в храненето и други. Когато става въпрос за ацетонемични повръщания общото във всички случаи са дъхът на ацетон и на производни от него продукти в урината.
Периодичните ацетонемични повръщания се появяват остро, на пристъпи и се повтарят неколкократно, а в извънпристъпните периоди детето се намира в абсолютно здраве. Обикновено една криза продължава от няколко часа до няколко дни.
Колкото и да е неприятно, много рядко ацетонемичното повръщане налага болнично лечение с включване на системи.
Осигуряването на достатъчно калории под формата най – вече на хладки напитки , приемани на малки порции в съчетание с подходящо подбрани хомеопатични лекарства почти винаги води до бързо овладяване на кризата. Нещо повече – хомеопатичното лечение може да разреди значително пристъпите на ацетонемични повръщания.

РАЗСТРОЙСТВО
Критерий за разстройство са по-течните изпражнения ( два или повече дневно ) и по-рядката консистенция на изпражненията. Отделянето два или повече пъти дневно на нормални по консистенция изпражнения не се счита за разстройство.

Острото разстройство се дължи най-често на грешки в диетата, на вирусни или бактериални инфекции или на злоупотреба със слабителни медикаменти.

Независимо от причината за разстройството, докато бъде осъществена консултацията с лекар, може да се прибегне до някои от следващите хомеопатични медикаменти.

ЗАПЕК
Критерии за запек:
1. По-малко от три изхождания седмично.
2. Малки и твърди изпражнения.
3. Трудно и/или болезнено изхождане.
4. Чувство за непълно изхождане.

Всъщност нормалното количество на изхожданията варира между 3 дневно и 3 седмично при различните хора. Много важно е да се изтъкне, че навреме трябва да се обърне внимание и на всяка ПРОМЯНА в индивидуалните навици на изхождане. Например, при човек, който е започнал да ходи по голяма нужда през един или два дни, а преди е ходел всеки ден или дори два пъти дневно. Тук не се касае за запек в истинския смисъл на думата, но е налице промяна в навиците му за изхождане, която налага консултация с лекар, а не предприемане на самолечение.

Причините за запек са много, но най-често срещаните от тях са следните:
1. Твърде малко растителни фибри в храната и недостатъчен прием на течности.
2. Недостатъчна двигателна активност.
3. Страничен ефект на лекарства (антиацидни медикаменти, съдържащи алуминиеви соли; медикаменти, съдържащи желязо и кодеин; ганглиеви блокери и др.)
4. Чревна дизбактериоза (промяна в състава на чревната микрофлора).

Рискови групи

Запекът представлява състояние, което сигнализира за заболяване или се проявява самостоятелно, без да е свързан с болестен процес. Най – общо запекът се дължи на нарушена двигателна функция на дебелото черво, водеща до нарушено придвижване и/или отделяне на неоползотворени от организма хранителни съставки.

Според различни проучвания около 20-25 % от възрастните хора страдат често или периодично от запек. В групата на 30 годишните този процент е около 14 %, но с напредване на възрастта той все повече се увеличава, като жените страдат от запек приблизително два пъти по-често от мъжете. Интересно е да се изтъкне, че само в САЩ хората ежегодно харчат по няколко стотин милиона долара за купуване на разхлабващи средства.

В определен момент от живота всеки може да получи запек, при стрес или пътуване, например. Някои групи от хора обаче, са по-предразположени към това състояние:

1. Хора, хранещи се неправилно, живеещи в непрекъснат или често повтарящ се стрес и водещи заседнал начин на живот. Влакнестите вещества, съдържащи се в растителните храни, имат голям капацитет да поемат вода и по този начин се оформят големи и меки изпражнения. Това стимулира перисталтиката и улеснява придвижването им по хода на чревната система. При недостатъчна консумация на плодове, зеленчуци, зърнени храни и течности намалява обемът на изпражненията и те стават по-твърди, което затруднява елиминирането им от организма. Стресът води до намаляване на честотата и силата на мускулните съкращения, от които зависят придвижването на храната по хода на храносмилателната система и актът на изхождане.

Намалената двигателна активност също води до намаляване на честотата и силата на съкращенията на коремната и чревна мускулатура и до намаляване на тонуса на последната, с последващо предразположение към развитие на запек.

2. Често отхвърляне на позива за изхождане по голяма нужда. Усещането за пълнота и съкращението на мускулите на коремната стена са позив за изхождане по голяма нужда. Честото несъобразяване с този позив и отлагането на акта на дефекация, независимо от причините за това ( неподходящо време, неподходящо място и т.н. ) може да доведе до дисбаланс на чревните рефлекси. В резултат на това те стават все по-слаби и непостоянни, а изпражненията престояват в червата все по-дълго, стават все по-твърди и все по-трудно подвижни.

2. Възрастни хора. Причините за зачестяване на запека при тях са няколко:
- отпускане на мускулите на коремната стена и на дебелото черво с напредване на възрастта, което намалява тяхната двигателна активност
- намалено отделяне на храносмилателни ензими и намалена дъвкателна способност с последващо нарушено храносмилане
- по-заседнал начин на живот и намалени апетит и жажда
- повече заболявания и приемане на повече лекарства, някои от които могат да предизвикат запек
- нарушено равновесие на чревната флора с намаляване на полезните ацидофилни бактерии (лактобацилус и бифидус).

3. Бременни жени. Хормоналните промени при тях водят до намаляване на мускулната активност на дебелото черво, а към това се наслагва механичното притискане на последното от страна на матката. Не е за пренебрегване и фактът, че много от бременните жени приемат железни препарати, които предизвикват запек.

4. Хора с ендокринни заболявания. Сред ендокринните заболявания най-чести причини за запек могат да бъдат намалената функция на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм и захарният диабет. На практика диабетната невропитя често се проявява само с упорит запек, който изключително трудно се повлиява с каквото и да било лечение. Според редица проучвания около 60 % от хората с диабет страдат от периодичен или от хроничен запек. Като частен случай на запек, в следствие на хормонални промени, може да се разглежда запекът, настъпващ непосредствено преди менструация, по време на климактериум и този по време на бременност.

5. Неврологични и психични заболявания. Те могат да бъдат честа причина за запек, особено при по-възрастните хора. До запек например могат да доведат увреждания от различно естество (съдово, възпалително и др. ) на главният и гръбначният мозък. Не рядко депресията и старческата деменция също се придружават от запек.

6. Стомашно-чревни заболявания. Болката в областта на ануса и ректума, дължаща се на хемороиди, анални фисури или нацепвания, например, може да доведе до съзнателно потискане на позивите за изхождане по голяма нужда и ако това се случва често може да се стигне до отслабване на рефлекса за дефекация. Получава се затворен порочен кръг, тъй като задръжката на фекалии в ректума води до увеличаване на техния размер и твърдост, изисква упражняването на по-голяма налягане за тяхното изхвърляне, с последващо влошаване на състоянието на хемороидите, аналните фисури и нацепванията. Доброкачествени или злокачествени образувания по хода на чревната система (най-често по хода на дебелото черво) също могат да се съпровождат от запек. В тези случаи обаче той е късен симптом на заболяването. Много по-ранни признаци за злокачествено заболяване на дебелото черво са кървенето и анемията. Не рядко запек се наблюдава при страдащи от язвена болест и при хора с разширено или удължено дебело черво, а също и при различни паразитози на дебелото черво. При синдрома на раздразненото дебело черво, свързан с оплаквания от запек, диария или редуване на двете състояния, свързани често с болки в корема и повишено образуване на газове не се установяват никакви болестни промени.

7. Запекът може да бъде следствие и на бъбречни, урогенитални или жлъчни заболявания.

8. Лекарства. Приемането на някои видове лекарства води до поява на запек като страничен ефект. Към лекарствата, които най-често предизвикват запек спадат : лекарства за лечение на язва и гастрит, съдържащи алуминий; аналгетици; противоалергични медикаменти ( антихолинергетици); антидепресанти; противохипертонични лекарства, към които спадат Хлофазолин, Хлофадон, Нифедипин, Верапамил и др; лекарства за лечение на паркинсонова болест; някои отводняващи средства ( диуретици ); препарати използвани за лечение на анемия, съдържащи желязо; съдържащи кофеин медикаменти и напитки; успокояващи спазмолитични средства и др.

Всичките изредени до тук причини ( функционални или органични ) чрез различни механизми, предизвикват спазъм на мускулатурата на дебелото черво с последващо нарушаване на неговата функция. В други случаи се получава не спазъм, а пълно отпускане ( атония ) на мускулатурата на дебелото черво. В зависимост от това се обуславят двата основни типа запек – спастичен и атоничен. Независимо от вида на запека, оплакванията дължащи се на него, са идентични. Продължителното задържане на изпражнения придизвиква дразнене на лигавицата на дебелото черво и промяна на състава на чревната флора. Като следствие на това в чревната система се образуват повече вредни химически вещества, много от които се всмукват през лигавицата и по кръвен път достигат до всички органи и системи. На тях се дължат, например, отпадналостта, намалената работоспособност, безапетитието, главоболието и др.

При по-продължителен запек лигавицата на ректума може да се възпали с последващо отделяне от ануса на слуз, а понякога и на кръв. В тези случаи за кратко време може да има 2-3 изхождания на кашави изпражнения, след което отново настъпва упорит запек.

Не рядко продължителният запек се съпровожда от дифузни болки в корема, които все пак са локализирани най-често в долната му лява половина. Освен болките е възможно и подуване на корема от газове. В тези случаи е налице куркане на червата, а оплакванията намаляват от освобождаването на газовете. Това създава психическа бариера за контакт с хората и би могло да доведе до допълнително засилване на запека.

При наличие на запек трябва да се отговори на няколко основни въпроса:
1. Рязко ли е настъпването на запека?
2. Съпроводен ли е запекът от болки в корема?
3. Има ли примеси на кръв в изпражненията?
4. Има ли изтъняване на изпражненията?
5. Има ли намаляване на теглото и чувство за умора?
6. Има ли редуване на запека с диария?

Положителният отговор, на който и да е от тези въпроси налага консултация с лекар и изследвания за изключване на евентуални по-сериозни причини за запека.