Пон-Съб: 9:30 до 17:30

Кое е моето заболяване

Генитална система

ПРЕДМЕНСТРУАЛЕН СИНДРОМ

Предменструалният синдром представлява редовната проява на оплаквания от телесен или нервно-психически характер през втората половина от менструалния цикъл. Описани са над 100 различни оплаквания, които могат да се проявят в една или друга степен при жените с предменструален синдром, като те са най-силно изразени 7-10 дни преди настъпването на менструацията. Най-честите прояви на предменструален синдром са : главоболие, повишена нервност и раздразнителност, тревожност, чувство за напрежение в гърдите, подуване на корема и/или общо подуване на тялото, болки в таза и слабините и др. Според различни проучвания предменструален синдром се наблюдава при 30-40 % от жените в детеродна възраст.
До сега няма единна теория, която да обяснява причините за предменструалния синдром, но съществуват редица хипотези за това :
- Прогестеронова недостатъчност. Счита се, че недостатъчната продукция на прогестерон, който има антиестрогеново и успокояващо действие, е една от основните причини за предменструален синдром. Освен това, прогестеронът упражнява и действие, водещо до елиминиране на излишните течности от човешкия организъм, а по този начин се предотвратява и оплакването от подуване преди менструция.
- Намалено образуване на ендорфини. При някои от жените с предменструален синдром се наблюдава намалено образуване на ендорфини през втората половина от цикъла. Става въпрос за вещества, които повишават настроението и тонуса и намаляват чувствителността към болка.
- Смутена обмяна на серотонина. Серототинът е вещество, което е жизнено необходимо за организма и което също допринася за доброто настроение. Редица проучвания сочат, че през последните 10 дни от цикъла при много от жените с предменструален синдром е установено по-ниско ниво на серотонин в организма. Това е дало основание на тези жени да се назначава витамин В6, който е необходим за синтеза на серотонин.
- Влияние на психиката. Интересно е да се изтъкне, че около 30 % от жените с предменструален синдром се повлияват добре от приемането на плацебо. Става въпрос, обикновено, за таблетки, съдържащи само захароза и приличащи по вид на таблетки, за които жените знаят, че съдържат вещества, намаляващи техните оплаквания. Това означава, че вярата на жените в лечебното действие на съответния медикамент, дори когато той не съдържа активни субстанции, води до подобряване на тяхното състояние.
- Недостатъчна синтеза на простагландини - вещества с многопосочно действие в човешкия организъм.
Разбира се, има още много хипотези за предменструалния синдром, но по-важно е да се обърне по-голямо внимание на това как той може да бъде облекчен.

ДИСМЕНОРЕЯ
Възрастта, когато настъпва менструация при девойките зависи от редица фактори, както индивидуални, така и общи. При девойките в Африка, например, много често менструация настъпва на 10 годишна възраст. Докато в скандинавските страни това става към 14-15 годишна възраст. При нашите географски ширини първата менструация настъпва най-често на 12-13 годишна възраст. При повечето жени нормалната менструация се придружава от лека болка и лека обща умора. Рядко тези оплаквания са толкова силни, че правят жената неспособна да се справя с ежедневните си задължения. Трудно поносимата болка в кръста и ниско в корема, придружена от нервно разстройство, се нарича дисменорея.
Дисменорейните оплаквания обикновено се появяват в навечерието на менструацията или през първото денонощие от настъпването и. Тези оплаквания продължават от няколко часа до 1-2 и рядко повече дни. Понякога болките и нервното напрежение започват няколко дни преди появата на кървенето и не изчезват през време на цялата менструация. Тези болки могат да бъдат тъпи и постоянни, а могат да имат и характер на колики ( с рязко начало и край ). В по-тежките случаи болките могат да бъдат придружени от повръщане, позиви за често уриниране или ходене по голяма нужда, главоболие, изпотяване и др.
Причините за дисменорея при девойките са многобройни. Най-честите виновници за такава са изострената чувствителност на матката спрямо процесите, които стават в нея, свръхчувствителността на ценралната и вегетативна нервна система на девойката, която не е подготвена за промените, които настъпват в организма и се плаши от тях, слабото общо физическо развитие и недоразвитие на матката и др. Сравнително по-рядко дисменореята при девойките се дължи на възпалителни процеси в областта на матката, маточните тръби, яйчниците и тъканите около тях или на хормонални и ензимни разстройства на менструалната функция.
При всички случаи дисменореята налага консултация с гинеколог за изключване на евентуални по-сериозни причини за нея.
Лекарите - хомеопати разполагат с богат набор от медикаменти, които самостоятелно или в комбинация с назначените от гинеколога лекарства, могат значително да облекчат дисменорейните оплаквания и да подобрят общото състояние на жената.
С хомеопатични лекарства може да се коригира и нарушеното хормонално равновесие, но това е изключително от компетентността на лекаря хомеопат.
Накрая е важно да се изтъкне, че съществуват хомеопатични медикаменти, с които може да се "моделира" организма и психиката на жената, така че дисменореята да престане да съществува като проблем. Те са индивидуални във всеки конкретен случай и назначаването им зависи, както от особеностите на организма и психиката, така и от болестни тенденции, наследствени предразположения и др.

АНОВУЛАТОРЕН ЦИКЪЛ

Характерно за женския организъм е цикличното отделяне на хормони. То се заключава в това, че в продължение на 2 седмици се продуцират предимно естрогени, а след това, в продължение на следващите 2 седмици, яйчниците продуцират предимно хормон, наречен прогестерон. Целта на цикличната хормонална секреция е да се подготви матката за предстоящия прием на оплодената яйцеклетка, а при липса на оплождане - да се осигури пълноценно очистване на повърхностния лигавичен слой на матката чрез настъпване на менструация.
Ритъмът на менструалния цикъл се определя от взаимодействието между хормоналната и централната нервна системи. Ето защо значителните нервно - психически пренапрежения, стресовите ситуации, големите умствени натоварвания, особено ако са свързани с чувство за недостиг на време, могат да доведат до нарушения в цикличната дейност на яйчниците. Това става причина за нарушения в съзряването на яйцеклетката и в подготовката на маточната лигавица за нейното приемане с последващи нарушения в редовността на менструалния цикъл. Причина за такива нарушения могат да бъдат и прекарани инфекции или други състояния, протичащи с повишена температура. За профилактика на тези нарушения е целесъобразно приемането на вит. С по време на втората половина от менструалния цикъл и на вит. В - комплекс през първата половина от цикъла.
В стремежа си да отслабнат или да запазят линията си много девойки не само че спазват определени диети, но и предизвикват повръщане, приемат разхлабителни средства и такива, увеличаващи количеството на отделяната урина и т. н. Желаният резултат е постигнат, но рязкото и значително отслабване често се отразява неблагоприятно на менструалния цикъл, а при приближаване на телесната маса до 45 г. е възможно и спиране на менструацията. Това представлява защитна реакция на организма, предпазваща го от губенето с менструалната кръв на допълнителни количества белтъци. Нещо повече при рязко и значително намаляване на телесното тегло се прекратява цикличното отделяне на хормони от хипоталамуса и хипофизата, които стимулират функциите на яйчниците. Това води до намалено образуване на яйчникови хормони и до прекратяване както на овулацията, така и на менструацията с последваща невъзможност за забременяване. В по-тежките случаи настъпват такива тежки хормонални промени, че дори и да се възстанови правилното хранене не веднага и не винаги се възстановява напълно и функцията на половата система.
За разлика от нормалния, ановулаторният цикъл протича без овулация и без образуване на жълто тяло. Това е и причината за липсата на менструално кръвотечение. При здрави жени ановулаторен цикъл се среща много рядко ( 1 - 3 % ). Най-често той се наблюдава в периода на половото съзряване и в климактерическия период. Физиологичен ановулаторен цикъл, несвързан със заболяване, е налице и по време на бременност и в периода на лактация ( докато майката кърми ). Освен изброените по - горе болестни причини, водещи до ановулатрен цикъл, други такива са болестни процеси на хипофизата или на половата система, на надбъбреците, на щитовидната жлеза и други.
Диагнозата се потвърждава от измерване на еднофазова базална температура и с помощта на редица други медицински изследвания. Точното установяване на причината за възникване на ановулаторен цикъл се постига и като се направят съответни хормонални изследвания.

ВАГИНАЛНИ ГЪБИЧКИ ( КАНДИДОЗА )

Според специалистите около 60 % от жените в един или друг период от живота си имат вагинални гъбички, но не винаги последните предизвикват оплаквания. За развитието на вагиналните гъбички, или за обостряне на вече съществуваща кандидоза, предразполагат много фактори. Сред най-често срещаните от тях спадат неспазването на достатъчно добра лична и сексуална хигиена и продължителното лечение с антибиотични или хормонални препарати. Девойките и жените с наднормено тегло и със захарен диабет също са предразположени към развитие на гъбичкова инфекция, и то не само на влагалището. За съжаление много често гъбичковата инфекция на половите органи при мъжа протича безсимптомно. Поради тази причина мъжът осъществява полови контакти без да знае, че е заразен и без да предприеме необходимите предпазни мерки. Така гъбичковата инфекция се предава бързо на неговите сексуални партньорки. Поради редица причини през последните години се наблюдава тревожно зачестяване и в детска възраст на гъбичковите инфекции на влагалището Най-типичните белези ( когато ги има ) на вагинална кандидоза са силното зачервяване на влагалището, съпроводено от сърбеж и бяло течение. При поява на подобни симптоми в много случаи се прибягва до самолечение с антибиотици. Това е груба грешка, водеща до засилване на оплакванията. Ето защо най-напред трябва да се потърси лекар гинеколог или дерматовенеролог, който да постави точна диагноза и да назначи подходящо лечение. То трябва да се провежда едновременно и от двамата сексуални партньори. В противен случай при следващ сексуален контакт с евентуално заразен партньор, излекуваната вече жена може да се зарази отново с гъбичкова инфекция, т.е. последната не създава имунитет в човешкия организъм.
Най-важното по отношение на кандидозата, както и по отношение на всяко друго заболяване, си остава профилактиката. Тя се състои в спазването на идеална лична хигиена и в избягването на употребата на антибиотици, без да има лекарско предписание за това. Все по-широко за профилактика и лечение на вагиналните гъбички се използват хомеопатичните лекарства.

БЯЛО ТЕЧЕНИЕ ОТ ВЛАГАЛИЩЕТО

Най-често бяло течение от влагалището се наблюдава при специфични и неспецифични възпалителни заболявания, при ракови заболявания на половите органи, при еднокринни разстройства и при някои нарушения в обмяната на веществата, при неправилно положение на матката, при неспазване на добра лична хигиена и др.
Различават се следните видове бяло течение в зависимост от това от коя част на женската полова система произхожда то :
Вестибуларно бяло течение. То произхожда от лигавицата на предверието на влагалището и се среща най-често при нарушена лична хигиена, при възпаление на вулвата, при захарен диабет, при самозадоволяване и др.
Влагалищно бяло течение. То произхожда от лигавицата на влагалищната стена и може да се дължи както на възпалителни, така и на невъзпалителни процеси. Възпалението маже да се дължи на действието на различни микроорганизми : гонококи, шигели, стафилококи, ешерихия коли и др. Сред причините от невъзпалителен произход, които могат да доведат до поява на влагалищно бяло течение спадат : навлизане в предпубертетен или в пубертетен период, повишена секреция на естрогени и др.
Бяло течение от маточната шийка. Такова се наблюдава при болестни процеси, ангажиращи шийката на матката, например при гонорейна инфекция.
Маточното бяло течение е обусловено от болестни процеси, засягащи най-вече маточната лигавица. Най-често се касае за възпаление от гонореен, туберколозен или септичен характер.
Бяло течение дължащо се на болестен процес в маточните тръби се среща много рядко.
Най-чести са вестибуларното и влагалищното бели течения, обусловени от неспазването на добра хигиена или от наличие на възпалителен процес, дължащ се на инфекция. Освен с бяло течение гениталните инфекции у жените протичат най-често с наличие на силен сърбеж или парене в областта на гениталиите, съпроводени от зачервяване на лигавицата. Основните причинители на подобни оплаквания са бактерии, гъбички, трихомони, а все по-често и хламидии.
Характерът на бялото течение ( количество, консистенция, цвят, мирис ) до голяма степен могат да подскажат на специалиста - гинеколог какъв е произходът на течението. Точната диагноза, обаче може да бъде поставена с помощта на микроскопско и на бактериологично изследване на влагалищния секрет, както и с помощта на специална апаратура.
За съжаление в много от случаите гениталните инфекции са трудни за лечение и рецидивират твърде често, ако не бъде приложено хомеопатично лечение.

ХЛАМИДИАЗА

Инфекциите, предавани по полов път винаги са били широко разпространени, но поради по-свободното сексуално поведение през последните години те все повече придобиват епидемичен характер. От тях боледуват стотици милиони хора по целия свят. Особено място сред половите инфекции заема хламидиазата - инфекция, която се причинява от микроорганизми, представляващи нещо средно между вируси и бактерии. Това се дължи на факта, че много често оплакванията, свързани с хламдиалната инфекция са твърде незначителни и дълго време не им се обръща внимание. Поради тази причина заразеният с хламидии не внася никакви промени в сексуалните си навици и ако не ползва презервативи той може да зарази сексуалните си партньори, които до този момент са били здрави.
Хламидиалната инфекция се предава предимно по полов път, но такава може да се предаде и на новороденото от майката, която е заразена. В такива случаи детето може да развие конюнктивит или пневмония, например.
Най-честите оплаквания, свързани хламидиазна инфекция са от често уриниране и от чувство за парене и болка при уриниране. Сърбеж и парене може да има и в областта на влагалището. Гореизброените оплаквания, обаче не са характерни само за хламидиалната инфекция и следователно само по тях не може да се постави вярната диагноза. В полза на евентуална хламидиаза е изтичането на воднисто слузест секрет от пикочния канал.
Макар, че на пръв поглед хламидиазата протича сравнително леко, тъй като не е свързана с по-сериозни оплаквания, нелекувана адекватно тя може да доведе до развитие на тежки усложнения. Най-често последните зе изразяват във възпаление на ставите и на очите ( артрити и конюнктивити ). Отделно могат да бъдат нанесени значителни поражения на пикочно - половата система.

МАСТОПАТИЯ

Мастопатията е най-разпространеното заболяване на млечните жлези. Според данни от наскоро проведени проучвания 43 % от жените установяват, че при тях са налице симптоми, характерни за мастопатията. Честотата на това заболяване достига своя връх към средата на петото десетилетие от живота на жената, след което разпространението му постепенно намалява. Ето защо може да се каже, че мастопатията определено е във взаимовръзка с хормоналните промени, извършващи се в женския организъм.
Според определението на Световната Здравна Организация мастопатията представлява фиброзно - кистозно заболяване на млечната жлеза, свързано с редица промени в нормалната й структура. Развитието на мастопатията се свързва с факта, че структурата на млечната жлеза е крайно чувствителна към въздействието на хормоните, произвеждани от яйчниците, от хипофизата, а също и от други еднокринни органи. Състоянието на млечните жлези се влияе дори от това колко редовен е половият живот на жената, от сексуалната и задоволеност и от емоционалното и състояние. В този смисъл ако нещо от гореизброените "списък" "не се хареса" на млечната жлеза в нея се развиват промени, водещи до нарушаване на нормалната и структура.
Трябва да се отбележи, че млечната жлеза се състои от паренхим - жлези произвеждащи млечната секреция, от строма - съединителна тъкан, разделяща жлезата на делчета и от мастна тъкан, в която се намират както жлезите така и съединителната тъкан. Развитието на мастопатията се характеризира с промени и на жлезната и на съединителната тъкан, водещи до уплътнения в млечните жлези и до поява на болка ( най-често в предменструалния период ). Възможно е да има и периодично увеличаване на обема на млечните жлези. Понякога може да се наблюдава секреция от зърната. Ако разрастването на тъканите на млечните жлези е ограничено (образуване на единични възли ) или ако са налице единични кисти, то в тези случаи се касае за възлова или за огнищна мастопатия. Когато, обаче, в болестния процес е въвлечена цялата жлезиста или цялата съединителна тъкан, то тогава се говори за дифузна мастопатия. При нея млечната жлеза наподобява торба, изпълнена с малки топчета и в нея се опипват различни на брой плътни образувания. Различава се и особена форма на мастопатия, за която е характерно цикличното увеличаване на млечните жлези поради венозен застой и оточност. В тези случаи млечните жлези могат да увеличат обема си с 15 - 20 %.
Абсолютно неоснователни са притесненията и страховете на жените с мастопатия, че страдат от рак. Налице е, обаче, известна опасност от раково изграждане на променените от мастопатията тъкани. Ето защо с профилактична цел жената с мастопатия трябва да посещава редовно своя гинеколог. Той е човекът, който ще реши какви изследвания са необходими за доуточняване на здравословното състояние и дали е необходимо хирургично лечение. При мастопатия с преобладаващ кистозен компонент се провежда пункционна биопсия с помощта на която се взема тъкан за изследване. При наличие на убедителни данни за липса на изменения в епителните тъкани се предпочита нехирургично лечение.
Изкуственото прекъсване на бременността по принцип не носи нищо добро на женския организъм ( особено ако абортът не е по медицински показания ). При наличие на мастопатия предизвиканите от аборта нарушения в дейността на яйчниците водят до допълнителни промени във функциите и в структурата на млечните жлези, които до този момент са се "подготвяли" за продукция на мляко. Даже при здрави жени след аборт нерядко се образуват уплътнения в млечните жлези. При страдащи от мастопатия тези промени са изразени в много по голяма степен. Напротив, ражданията и продължителното кърмене се отразяват много добре на състоянието и на дейността на млечните жлези. Работата се състои в това, че хормоналните изменения, които се извършват "по план" по време на бременност и в периода на кърмене влияят много благотворно на мастопатията, особено на дифузните й форми.
Когато не се налага хирургично лечение като лечебни средства освен хормонални препарати с голям успех могат да бъдат използвани определени хомеопатични лекарства. Те се назначават от специалиста строго индивидуално, в зависимост от конкретния случай.

ЕНДОМЕТРИОЗА И МИОМА

Става въпрос за често срещани заболявания у жената, които в много от случаите се дължат на повишена секреция на естрогени и които предизвикват нарушения в менструацията, свързани с по-обилно и по-продължително кръвотечение. Не рядко е налице кървене от гениталиите и в периода извън менструацията. Честите и обилни кръвоизливи могат да доведат до много трудна за лечение анемия. Сравнително по-рядко се наблюдават болкови оплаквания и чувство за тежест. Когато миомният възел не налага спешна хирургична интервенция, може да се опита хомеопатично лечение, което спира нарастването или води до намаляване на размера на възела и до ограничаване на силата и продължителността на кръвоизливите. Това дава шанс на жената да навлезе спокойно в периода на менопуза, когато миомните възли претърпят спонтанно обратно развитие. След съответен преглед и хомеопатично интервю лекарят хомеопат назначава хомеопатичен медикамент на базата на индивидуалните особености на пациентката, предназначен да лекува организма като цяло. Съществуват обаче и хомеопатични лекарства, които се изписват почти винаги на базата на характерния вид на миомата и на базата на това, че почти винаги има ненормални по времетраене и количество кръвотечения.

ВАГИНИЗЪМ

Вагинизъм се нарича непроизволното болезнено съкращение на мускулите на влагалището и тазовото дъно. Това води до страх от полово сношение и от гинекологично изследване. Понякога е налице и болезнено съкращение на мускулите на бедрото и на коремната стена.
Специалистите различават три степени на изразеност на вагинизма :
Първа степен - реакция на съкращение на мускулите настъпва при въвеждане във влагалището на мъжкия полов орган по време на полов акт или при гинекологични манипулации.
Втора степен - налице е реакция на мускулатурата още при съприкосновение с половите органи.
Трета степен - реакцията настъпва дори само при представата за полов акт или гинекологично изследване.
Страхът от полов акт при болните може да бъде следствие на разказани истории или на реално изпитана болка.
Явлението вагинизъм съвсем не е рядко срещано явление. Леки прояви на вагинизъм, на които понякога жените дори не обръщат внимание и за които не споделят, може би поради чувство за неудобство, се срещат в един или друг момент от живота при около 10 % от жените, водещи полов живот. Съществува и т.нар. климактеричен псевдовагинизъм, който се развива във връзка със снижението на либидото и сухотата на половите органи в началото на половия акт. Това прави последния неприятен и болезнен.
Някои автори различават фобийна ( отнасяща се към натрапчивите състояния ) и истерична форма на вагинизъм. При фобийната форма на преден план излиза натрапчивия страх от полов акт - коитофобия. Болните разбират неговата необоснованост, но не могат да го преодолеят. Упреците, заплахите и настояванията да се преодолее страха само влошават състоянието и усилват отчаянието. При опит за полов акт се стягат мускулите на бедрата и около входа на влагалището във връзка с което актът става невъзможен. При по-тежките случаи не само съприкосновението с половите органи, но дори и мисълта за полова близост водят до възникване на вагинизъм.
Към фобийната форма на вагинизъм са склонни жените, които са лесно възбудими, вегетативно лабилни, страхливи, боящи се от болка и от вида на кръв и др. Не рядко при тези жени са налице и други фобии, например страх от тъмнина, от високо пространство и т.н. Интересен е фактът, че се срещат болни, които не се страхуват от хирургични операции, инжекции, стоматологични манипулации и др., но изпитват непреодолим страх от дефлорация ( дефлорациофобия ).
Много важно е да се знае, че неопитността на мъжа, нерешителността, предизвикана от прекален страх да не се причини болка, също както и прекалената грубост при дефлорация не рядко са истинската причина, способстваща за възникването на вагинизъм. Последният може да възникне и под въздействието на разкази за "ужасите", свързани с дефлорацията. Натрапчивият страх не може да бъде преодолян дори и от най-съвременни успокоителни лекарства. В подобни случаи най-голяма полза има от сугестивната психотерапия (внушение и самовнушение ), съпроводена с лечение по метода на погасяване на условната връзка ( поведенческа терапия ). Ефектът от този вид лечение се дължи на факта, че в основата на фобийния вагинизъм лежи образуването на здрава патологична условнорефлекторна връзка между половия акт и чувството за страх.
Истеричния вагинизъм също се среща не рядко и причината за него, за разлика от фобийния вагинизъм, е осъзнатото или неосъзнатото нежелание на болната да води полов живот с дадено лице. В подобни случаи вагинизмът като че ли служи като средство за постигане на тази цел. Той възниква на принципа " бягство в болестта" и се дължи на драматично отвращение или страх от полова близост. Характерна за този вид вагинизъм е избирателността по отношение на дадено лице.
Продължителният вагинизъм у жената често води до намаляване на половата потентност у мъжа във връзка с развитието на невроза, а също и с възникване на застойни явления в простатната жлеза.
Вагинизмът се преживява много тежко от съпружеските двойки и се явява една от причините за възникване на анормални брачни отношения, наречени вирготомия ( от латинското вирго - девственица и варгос - съпруг ).
- В добавка към другите терапевтични мероприятия, от полза при наличие на вагинизъм може да бъде използването на някои хомеопатични медикаменти.

КЛИМАКТЕРИУМ
Климактериумът е преходен период от живота на жената, по време на който яйчниците преустановяват овулаторната си функция и рязко намаляват производството на хормони. Най-общо климактериумът може да бъде разделен на три фази :
1. Пременопауза. Това е фаза по време на която започва понижаване на дейността на яйчниците. По време на тази фаза започват да се наблюдават нередовни менструации, функционални кръвотечения от матката, поява на предменструален синдром и др. Продължителността на пременопаузата е от 4 до 10 години.
2. Менопауза. С менопауза отбелязваме последното маточно кръвотечение, обусловено от ендокринната дейност на яйчниците, след което в течение на една година не настъпва менструация. Причина за менопаузата е изтощението на депата на яйчникови фуликули и рязкото намаляване на синтеза на естрогени. Средната възраст при която настъпва менопауза е между 45 и 55 години.
3. Постменопауза. По време на тази фаза настъпва пълно или почти пълно преустановяване на функцията на яйчниците в продължение на 6-8 години. По време на постменопаузата се наблюдават редица сериозни функционални и органични промени в женския организъм:
- невро-вегетативни смущения. Те се изразяват в поява на топли вълни ( при 50 - 85 % от жените ), сърцебиене, изпотяване, повишена раздразнителност, главоболие, безсъние и др.
- климактерична остеопороза. Биологичното остаряване на човека е свързано с намаляване на костната тъкан. При жените, обаче, това намаляване е значително по-изразено отколкото при мъжете и започва много по-рано. Естрогените стимулират синтеза на хормон от щитовидната жлеза, наречен калцитонин. Той подтиска дейността на остеокластите - клетки в костта, предизвикващи разграждане на костната тъкан. При недостатъчна синтеза на естрогени намалява и производството на калцитонин и съответно се наблюдава ускорено разграждане на костната тъкан от остеокластите. Това води до намаляване на костната маса и костната плътност, а също и до намаляване на минералното съдържание на костите.
- промени в обмяната на мастите и повишен риск от сърдечносъдови заболявания. Установено е, че естрогените пазят жената от ускорено развитие на атеросклероза тъй като спомагат за поддържане на едно сравнително ниско ниво на общия холестерол, на липопротеините с ниска плътност ( те са главен виновник за атеросклеротичните промени на артериите ) и триглицеридите. От друга страна се поддържа едно сравнително високо ниво на липопротеините с висока плътност, които освобождават тъканите от холестерола и имат предпазна роля по отношение на атеросклерозата. Намалената продукция на естрогени или липсата на такава води до увеличаване на триглицеридите и холестерола в кръвта и съответно до повишен риск от хипертония и исхемична болест на сърцето.
- уро-генитална атрофия. Естрогените подобряват кръвоснабдяването на тъканите и осигуряват нормално функциониране на влагалищната и на уретралната лигавица и на част от лигавицата на пикочния мехур. Недостигът на естрогени предизвиква редица промени в уро-гениталната система, като най-неприятни от тях са сухотата на влагалищната лигавица и незадържането на урина.

Какво казват пациентите за нас


Благодарение на грижите и отношението на д-р Угринова, животът отново може да е прекрасен! Благодаря на целия екип на Фитолек, който винаги ме кара да се чувствам специална и важна. Благодаря, че Ви има! 05.07.2013 г
Надежда Стойлкова - София

Много сме доволни от д-р Иванов! Благодарим за вниманието и доброто отношение към нас! Карина Велибашева и мама Петя :)
Карина Велибашева

  Огромни благодарности и поклон пред д-р Гурянова! В пълния смисъл на думата тя спаси моята дъщеря Гергана. Загрижеността, професионализмът с точно поставената диагнозата помогнаха на дъщеря ми. Сърдечно БЛАГОДАРЯ!!! Албена Христова, майка на Гергана Тонева 26.04.2014 г  
Албена Христова

Благодарим на д-р Мариян Иванов за доброто отношение и отличните познания в  областите с които се занимава и за доброто което прави на хората, търсещи помощ! С най-искрени благодарности и поздравления!
сем. Добреви

"Има някакъв нов начин на лечение"- каза моята позната преди 16 години когато на разходка в парка споделих с нея,че синът ми (тогава 7 годишен) има диагноза бронхиална астма. Двамата със съпруга ми вече от 3-4 години живеехме с мисълта за това състояние на детето ни и се въртяхме в омагьосания кръг на астматичните пристъпи и...
Стефи Чоева

„Посещавам МЦ „Фитолек" от 2006 г. Обърнах се за помощ към д-р Мариян Иванов, тъй като дъщеря ни, която тогава беше на 1 година и половина, боледуваше често и за съжаление обикновените вирусни инфекции се развиваха бързо в бактериални и се налагаше антибиотично лечение. Благодарение на грижите на д-р Иванов тя започна да...
Катя Казанджиева

Синът ми бе с поставена диагноза бронхиална астма от 3 годишната си възраст. Посещаваме д-р Мариян Иванов от 4 г.. През всичките тези години детето разреди епизодите на кашлица и задух, няма нощни пристъпи и много рядко боледува. Мога да кажа, че е напълно оздравял. Благодаря!!!
Моника Павлова

Със сина ми идваме при д-р Иванов от 5 години. Пред антибиотиците, инжекцийте и "Вентолин" за алергия и астма избрахме хомеопатичните препарати и опита на д-р Мариян Ианов в комбинирането им. Благодарна съм за знанията, които е придобил и които с такава лекота прилага. Нека Господ да му дава здраве, дълъг живот и нови...
Ани, Ангел и Александър Томови

За мен д-р Иванов е образец за лекар! С познанията и вниманието което получава всеки негов пациент. Винаги съм разбирала "личен лекар", като израз да означава лекар, които може да подържа тялото и духът ти здрави, това за мен е мерило за добър лекар. Д-р Иванов благодаря че те има и ми даваш толкова вяра, че нещата могат да бъдат...
В. Георгиева - София

Много съм доволен от професионализма и качеството на обслужване, на които станах свидетел в хомеопатичен център "Фитолек".
Иван Кръстев

До 1 г. на сина ми Никола бяха поставени най-различни диагнози - алергия към белтъка на краве мляко, атопичен дерматит и др.. След започване на хомеопатичното лечение, кожата на детето се изчисти, то не повръща и вече не спазваме никаква диета.
Рафаела Жекова

Дъщеря ми Симона е на 5 г. и половина. Преди да дойдем при д-р Мариян  Иванов тя боледуваше по два пъти всеки месец и много често се налагаше да пие антибиотици. Откакто се лекуваме  с хомеопатия тя разреди боледуванията и вече се разболява един до два пъти в годишно. БЛАГОДАРЯ!!!
Светла Иванова

  Здравейте Д-р Иванов, Все се каня да напиша мейл, с който да Ви благодаря и все не намирах време до днес, за което съжалявам. Бих искала да благодаря от името на цялото ми семейство за грижите и вниманието, с което дарявахте майка ми–Милка Трайкова - Петрова, която живя 7 години и се бори с онкологично заболяване. Искам да...
Евелина

Д-р Иванов е вълшебник! Той лекува с едни малки зрънца които вършат вълшебство. Аз съм възрастна жена на 69 г. и от дълги години страдам от алергия. Последните  10 месеца алергията ме притисна много жестоко. Всеки един Божи ден в обриви, сърбежи по цялото тяло с главоболие и безсъние. Но съм имала късмет да попадна на лечението на...
Надежда Минева

За мен , д-р Надежда Гурянова е рядко срещан специалист в България. Тя има прекрасна медицинска подготовка, успоредно с това  е и перфектен хомеопат.Непрекъснато се усъвършенства, посещавайки различни курсове и семинари. Всичко това й помага да се справя и с най-заплетените случаи в своята практика. Отзивчивостта й е...
Цвете Стоянова, гр. София
Прочети всички

Нашите партньори

Запиши се за нашия бюлетин!

Научавай полезна здравна информация и бъди информиран първи за най-новите ни предложениия

  • Съглсен съм данните ми да бъдат запазени и използвани за получаване на бюлетин
  • Съгласен съм да получавам информация, свързана с дейността на медицинския център и на работещите в него медицински специалисти