Инфекциозни заболявания

Коклюшът е инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от специфичен вид бактерии. Друг вид бактерии, близки до тези на коклюша, причиняват заболяване от паракоклюш. То е подобно на коклюша, но протичащо по - леко и преминаващо по - бързо.

Коклюшът се предава от заразения човек на здравия по въздушно - капков път. Заразността за останалите е много висока още от момента на заразяването и продължава да бъде такива през първите 3 - 4 седмици от появата на кашлицата, след което постепенно намалява. Новородените са слабо защитени от предадените от майката антитела по отношение на коклюша, в сравнение с другите инфекции. Това е причина те сравнително често да боледуват от това заболяване, въпреки че коклюшът е най - разпространен между 2 и 7 годишна възраст.
В огромното мнозинство от случаите коклюшът протича доброкачествено. Това, което го характеризира е продължителната кашлица, която се явява на пристъпи, затруднява дишането на детето и нарушава съня му. Боледуването от коклюш е по - тежко при кърмачетата, при които има опасност от развитие на усложнения от страна на дихателната система.
Както всяко инфекциозно заболяване коклюшът протича през няколко фази :
- Инкубационен период. Това е периодът от настъпване на заразяването до появата на първите оплаквания. Обикновено неговата продължителност е около 1 - 3 седмици.
- Период на инвазия. Това е период по време на който причинителите на коклюша активно се размножават и развиват в човешкия организъм. През този период, характеризиращ се със зачестяваща суха кашлица, водниста хрема и леко възпаление на конюнктивите, болните са особено заразни.
- Период на разгъната клинична картина. Най - типичните за него са пристъпите на кашлица, по време на които гръдния кош заема положение на крайно издишване. Краят на пристъпа се характеризира с дълбоко и шумно поемане на въздух и с отхрачване на гъст точещ се секрет, а нерядко и с повръщане. Всеки пристъп трае от половин до няколко минути. Общият им брой за 1 денонощие е 20 - 40, а в по - тежките случаи - над 50. Интересно е да се изтъкне, че пристъпи на кашлица могат да бъдат провокирани от вълнение, от повишена нервност и от плач. В тези случаи успокояването на детето и смяната на обстановката се отразяват добре на заболяването.
- Период на затихване. След около месец от появата им пристъпите на кашлица постепенно започват да се разреждат и да намаляват по сила, като най - бавно отзвучава пристъпната нощна кашлица.
В началния период на заболяването можем да приложим някои от следните медикаменти :
- "Алиум цепа" в разреждане 9 или 15 СН - по 5 гранули на всеки 1-2 часа. За този медикамент ще мислим, когато е налице обилна, водниста, разраняваща ноздрите и горната устна хрема, в комбинация с често кихане, суха, спастична кашлица, влошаваща се в затоплено помещение и евентуално недразнещо сълзене от очите.
- "Еуфразия официналис" в разреждане 5 или 9 СН - няколко пъти дневно по 5 гранули е препоръчителен, когато е налице обратният вариант на "Алиум цепа" - дразнещо сълзене от очите, които са силно зачервени и недразнеща секреция от носа.
- Когато е налице силна суха спастична кашлица, засилваща се през нощта и придружаваща се от зачервяване на лицето, болки в гърлото, повишена температура и изпотяване, при нарушено общо състояние на детето, може да помогне няколкократното дневно приемане на по 5 гранули "Беладона" в разреждане 9 СН.
- "Карбо вегетабилис", в разреждане 9, а още по-добре 15 или 30 СН се препоръчва при суха кашлица без някакви особености. Нещо повече, установено е,че приемането на по 10 гранули в 3 последователни дни в период на епидемия от коклюш може да предотврати или спре развитието на болестта, ако такава вече е налице или може да ускори появата на характерната за коклюша симптоматика, което да доведе до назначаване на подходящото или подходящите за случая медикаменти.
В период на характерната за коклюша симптоматика - пристъпите на кашлица, лекарите хомеопати най-често прибягват до някои от следните хомеопатични медикаменти :
- "Ипека" в разреждане 9 СН - няколко пъти дневно по 5 гранули е препоръчителен при наличие на суха, спастична кашлица с внезапно начало, водеща до задушаване на детето и посиняване на лицето и предизвикваща не рядко гадене и повръщане. Влошаване на състоянието настъпва при движение и от студ.
- "Дрозера" в разреждане 9 или 15 СН - по 5 гранули при всеки пристъп на суха, спастична, лаеща кашлица със свирещо вдишване и посиняване на лицето по време на пристъпа и с усещане за болезненост в областта на гръдния кош и корема, предизвикана от пренапрежение на дихателните мускули. Допълнително основание за изписване на този медикамент е влошаване на състоянието през нощта. В тези случаи от полза може да бъде профилактичното приемане на 5 гранули от медикамента, половин - един час преди лягане за нощен сън.
- "Коралиум рубрум" в разреждане 5 или 9 СН. Препоръчително е от медикамента да се дават на детето по 5 гранули в случай на пристъп на внезапна силна, спастична кашлица със задушаване и зачервяване на лицето, завършваща с повръщане на обилно количество слуз и със силна отпадналост. Налице е влошаване от студен въздух и стичане на жилави секрети по задната фарингиална стена.
- "Купрум металикум" в разреждане 5, 9 или 15 СН също е препоръчителен за лечение на суха, задушаваща, спастична кашлица със зачервяване и дори с посиняване на лицето, която зачестява през нощта и се подобрява от изпиване на няколко глътки студена вода. За целта е препоръчително по 5 гранули от лекарството да се приемат при всеки пристъп на кашлица, а също и половин - един час преди лягане за нощен сън - с профилактична цел.
- "Кокус какти" в разреждане 9 СН - няколко пъти дневно по 5 гранули може да помогне, когато е налице пристъпна кашлица с чувство за дразнене на ларингса и с точещи се гъсти храчки, предимно късно вечер и сутрин, след ставане от сън. Кашлицата зачестява и се влошава в топло помещение и се облекчава от студ или след изпиване на няколко глътки студена вода ( подобно на "Купрум металикум" ).
- "Мефитис путориус" в разреждане 5 или 9 СН е препоръчителен в случаите, когато спастичната суха кашлица се повтаря упорито на всеки 2 часа и затруднява дишането. В тези случаи е препоръчително на детето да се дават по 5 гранули на всеки 2 часа (според ритъма на кашлицата ).
В периода на затихване на оплакванията също можем да използваме хомеопатични медикаменти, чиято цел е да скъсят още повече времето на боледуване и да спомогнат за по-бързото възстановяване на организма. За целта най-често се прибягва към :
- "Пулсатила" в разреждане 15 СН, 1-2 пъти дневно по 5 гранули. Това хомеопатично лекарство е подходящо, когато е налице суха кашлица през нощта, която се "кърти" през деня, което води до отхрачване на жълтеникави храчки. Допълнително основание за изписване на този медикамент е запушването на носа през нощта и появата на жълтеникава, недразнеща хрема през деня. Тези оплаквания се засилват от топлина и намаляват на свеж въздух.
- "Калиум бихромикум" в разреждане 9 СН е препоръчителен при наличие на силна дрезгава кашлица с отхрачване на жълти храчки и когато са налице гъсти, жълто-зелено секрети от носа, които водят до образуване на корички в ноздрите.

ЗАУШКА ( ЕПИДЕМИЧЕН ПАРОТИТ )

Заушката е сравнително често срещано у нас инфекциозно заболяване, особено през по-студените месеци от годината. Тя се причинява от вируси и най-често от нея боледуват деца на възраст между 4 и 15 години, след което се развива траен имунитет.
Болният може да стане заразоносител и преди проявлението на болестта. От момента на заразяването, което става по въздушно - капков път (при говор, кихане, кашлица и др. ) до появата на първите симптоми на заболяването преминават 2 - 4 седмици.
Най-често, както повечето инфекциозни заболявания, заушката започва с повишаване на температурата, общо неразположение, главоболие, болки в гърлото и / или ушите и други. След това се появява типичният симптом на заболяването - болезнен оток на околоушната слюнчена жлеза, който в повечето от случаите е двустранен и придава специфичен вид на болното дете. Не са рядкост и болките по време на дъвчене, а също и възпаление на други сключени жлези.
Към 4 - 5 тия от появата на болестните симптоми отокът на околоушните слюнчени жлези започва да намалява, температурата се нормализира и към 10 тия ден обикновено детето се чувства напълно здраво.
Специфично лечение на заушката не съществува. На болните от заушка и на тези, които са били в контакт от това заболяване лекарите назначават растителни и синтетични имуностимулатори и имуноглобулини с цел да подпомогнат организма в борбата му с вирусите. Препоръчват се и топли маслени компреси върху жлезата, където е налице оток, а също и кашави храни, билкови чайове и плодови и зеленчукови сокове.
Профилактиката на заушката бива :
- Активна. За целта се провежда имунизация с отслабена жива ваксина.
- Пасивна. Тя се изразява в прилагане на антитела срещу заушката на хора, които са били в контакт с болни от това заболяване.
Усложненията , които могат да настъпят при болни от заушка са сравнително редки, но сериозни :
- Паникреатит ( възпаление на задстомашната жлеза ).
- Орхит ( възпаление на тестисите при мъжете ) с възможно развитие на стерилитет.
- Менингит ( възпаление на мозъчните обвивки ) с добра прогноза и менингоенцефалит, който е с по-сериозна прогноза.
- Тиреоидит ( възпаление на щитовидната жлеза ).
- Провокиране на заболяване от захарен диабет от І - ви тип (инсулинозависим ) - в много редки случаи.
С цел да се спре разпространението на инфекцията на болните от заушка се забранява посещението на обществени места най-малко една седмица след разнасяне на отока на жлезата.
Независимо от назначените от лекаря медикаменти и мероприятия към лечението на болните от заушка могат да бъдат прибавени и някои хомеопатични медикаменти, които да съкратят времето на боледуване, да намалят тежестта на симптомите и да предотвратят евентуални усложнения. Някои от тях са:
- "Меркуриус солубилис" в разреждане 9СН, 2 - 4 пъти дневно по 5 гранули, се използва почти винаги в лечението на паротит. Този хомеопатичен медикамент спомага за по - бързото спадане на околоушните слюнчени жлези и на шийните лимфни възли. Допълнителни основания за неговото приложение са отпуснатия, удебелен и обложен с белезникав налеп език, увеличеното отделяне на слюнка, втрисането и студеното изпотяване, повишената температура и др.
- "Цистис канаденсис" в разреждане 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, много често допълва действието на "Меркуриус сулубилис", тъй като той също въздейства върху възпалените лимфни възли и върху горните дихателни пътища.
- "Пулсатила" в разреждане 9 или 15 СН, по 5 гранули веднъж дневно в комбинация със "Сулфур йодатум" в разреждане 9 СН, по 5 гранули също веднъж дневно се назначават от лекаря хомеопат в периода на отминаване на инфекцията, за да ускорят отзвучаването на възпалителните процеси и за да намалят риска от усложнения. При настъпване на такива също има хомеопатични медикаменти, които биха могли да помогнат на болното дете, но те се назначават строго индивидуално, в зависимост от съответния проблем.

ОБРИВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Началният инкубационен период на обривното заболяване е клинично непроявен, поради което хомеопатично лечение може да бъде започнато едва в периода на инвазия. Този период се характеризира или с рязко и силно повишаване на температурата и силно засягане на общото състояние на болното дете или с постепенно повишаване на последната, като в тези случаи тя рядко надвишава 39 градуса. Независимо от температурата са налице различно изразени по степен възпалителни прояви от страна на горните дихателни пътища.
При рязко и силно повишаване на температурата лекарите хомеопати използват най-често :
- "Аконитум напелус" в разреждане 5 или 9 СН - по 5 гранули на всеки половин - един час, с разреждане на приемите, когато настъпи подобрение. Това хомеопатично лекарство е препоръчително, когато внезапно повишената температура остава трайно висока, без да има изпотяване, т.е. кожата е суха. Често това състояние се придружава от зачервяване на лицето, от главоболие и сърцебиене, от силна жажда и от крайна тревожност.
- "Беладона" в разреждане 9 СН, по 5 гранули на всеки половин-един час, също се препоръчва при рязко повишаване на температурата, която достига и надвишава 39 градуса, но когато, за разлика от "Аконитум", е налице и изпотяване, по време на което температурата се повишава. Става ясно, че "Беладона" е подходяща за лечение на висока температура с вълнообразна крива, докато "Аконитум" е препоръчителен когато високата температура е под формата на плато.
При по-бавно повишаване на температурата, която рядко достига 38,5 - 39 градуса, най-подходящи за приложение са :
- "Ферум фосфорикум" в разреждане 9 СН, 2-3 пъти дневно, е препоръчителен, когато освен температурното състояние със суха дразнеща кашлица са налице редуване на бледост и зачервяване на лицето и склонност към кървене от лигавиците и възпаление на ухото.
- "Бриония алба" в разреждане 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, е много близък по индикации за приложение до "Ферум фосфорикум". Това е така, тъй като "Бриония алба" също се препоръчва за лечение на много висока, постепенно покачваща се температура, съпроводена от суха кашлица. Допълнителни основания за избор на "Бриония алба" са силната жажда за големи количества студена вода, главоболието и болките в областта на гръдния кош.
На практика "Бриония алба" и "Ферум фосфорикум" често се редуват през интервали от 2-3 часа.
- "Желсемиум" в разреждане 9 СН, 2-4 пъти дневно е препоръчителен когато повишената температура е съпроводена от силно зачервяване на лицето, болки и чувство за тежест в мускулите и втрисане с изпотяване.
- "Рус токикодендрон" в разреждане 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, също се използва при температурно състояние, съпроводено от мускулни болки, но тук е налице и изразено чувство за скованост. Сковаността и болките се облекчават от раздвижване, което кара детето непрекъснато да се движи. Допълнително показание за избор на "Рус токсикоденрон" е силната жажда за студени течности, докато при "Желсемиум" такава отсъства.
- "Меркуриус солубилис" в разреждане 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, дава добър ефект, когато се използва за лечение на платовидна температура с втрисане и студено изпотяване, които се влошават през нощта. Допълнителни показания за избора на този медикамент са обложеният с жълтеникав налеп език, неприятният дъх от устата, повишеното отделяне на слюнка и увеличаването на шийните лимфни възли.
В периода на отминаване на обривното заболяване даването на детето, сутрин и вечер, на по 5 гранули от хомеопатичния медикамент "Сулфур йодатум" ще доведе до ускоряване на отзвучаването на възпалителния процес и до намаляване до минимум на възможността за усложнения.

ВАРИЦЕЛА

Варицелата представлява вирусно заболяване, от което най-често боледуват децата. Заразата се разпространява по въздуха, като неин източник се явява болният човек. При говор и кашлица той отделя болестотворните вируси в пространството около себе си. Интересно е да се отбележи, че от варицела боледуват и възрастните, които не са прекарали това заболяване в детството си. По-често обаче, при тях се развива херпес зостер, като неговия причинител е същия, който води до развитие на варицела при децата. Преболедуването от варицела създава траен имунитет, така че повторно прекарване на това заболяване е невъзможно.
От момента на заразяването до появата на първите признаци на варицелата преминават от една до три седмици. Най-характерни за варицелата са малките бистри мехурчета, появяващи се по кожата на тялото на мястото на малки, зачервени, леко надигнати петна. За няколко дни течността в мехурчетата потъмнява. След това на тяхно място се появяват кафяви корички, които падайки оставят розово зачервяване върху кожата. При разчесване и евентуално инфектиране на мехурчето, на негово място може да остане белег. Обриването, което може да обхване всички части на тялото ( включително и главата, устата, половите органи и конюнктивите ) става на 2 - 3 тласъка през интервал от 3 - 4 дни. Ето защо в напредналия стадий на заболяването, редом с малките пъпчици и мехурчета, могат да се видят и корички и розови петънца, останали на мястото на падналите вече корички.
Понякога е налице силен сърбеж, а може да има и леко повишаване на температурата, зачервяване на гърлото и оскъдна хрема.
Колкото в по-напреднала възраст се намира заболелият от варицела, толкова по-тежко протича заболяването - общо взето такова е впечатлението на повечето лекари, като разбира се и тук има изключения.
Усложненията, до които може да доведе варицелата са : възпаление на мозъчните обвивки и на мозъка, възпаление на ухото, бъбреците или сърдечния мускул и други.
Болните се оставят у дома под карантина в продължение на 9 дни. Наблюдават се и децата, които са били в контакт с болното от варицела дете ( до 21 - вия ден след началото на контакта ).
Няма специфично не хомеопатично лечение на варицелата. Кожата не трябва да се мокри и не трябва да се разчесва, за да не получи белег. При разчесване и инфектиране на мехурчетата е препоръчително тя да се маже с дезинфекционни пудри или с мехлеми, съдържащи антибиотици. Желателно е да се приемат повече плодови и зеленчукови сокове и витамини. При значително повишена температура могат да се дават температуропонижаващи лекарства.
Основните хомеопатични лекарства за лечение на варицела са :
- "Рус токсикодендрон" в разреждане 9 или 15 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули. Това хомеопатично лекарство се дава на детето, когато мехурчетата са пълни със светла, прозрачна течност и се намират върху зачервена, сърбяща кожа.
- "Мезереум" в разреждане 9 или 15 СН обикновено се препоръчва в по-късния стадий на заболяването, ако течността в мехурчетата придобие мътен жълто-кафеникав цвят, а също и когато тези мехурчета се пукнат и на тяхно място се образуват кафеникави корички.
- "Антимониум тартарикум" в разреждане 5 или 9 СН, два пъти дневно по 5 гранули ускорява изчезването на синкавите белези, които могат да останат след падането на коричките на инфектираните мехурчета.

РУБЕОЛА

Рубеолната инфекция се причинява от вирус, предаващ се от болния човек на здравия по въздуха ( при кашлица, говор и т. н. ). От рубеола боледуват най-често децата между 2 - 15 години, но и възрастните не са застраховани, особено, ако не са прекарали заболяването като малки.
Първите признаци на заболяването се появяват на 10 - 23 тия ден от заразяването. Температурата се повишава до около 38 градуса и могат да се увеличат шийните лимфни възли. Нерядко са налице и хрема и зачервяване на гърлото, а по лигавицата на мекото небце се появяват дребни червени петна. Типичният за рубеолата обрив се появява след 1 до 3 дни. Той започва от лицето и за няколко часа се разпространява по цялото тяло. Изразява се в дребни и окръглени розови и светлочервени пъпчици, които са най-много по лицето, по гърба и по седалището. Срещат се, обаче и форми на рубеола с почти незабележим обрив и без увеличение или със съвсем леко увеличение на лимфните възли. Обикновено от появата на обрива до неговото изчезване преминават не повече от 4 дни.
Трябва да се изтъкне, че като правило рубеолната инфекция протича по-тежко при възрастните хора, отколкото при децата. Често при възрастните с рубеола е налице значително по-висока температура ( тя може да надмине 39 градуса С ), която се придружава от силна отпадналост, намаление на апетита, болки в главата и други. Особено неблагоприятно въздействие оказват рубеолните причинители върху организма на развиващия се в майчината утроба зародиш. Най-често те увреждат сърцето, очите и слуха на последния. Ето защо особено внимателни по време на рубеолна епидемия трябва да бъдат бременните жени. Те трябва да избягват всякакви контакти с болни от рубеола до 7 мия ден от появата на обрива. Това е срокът, по време на който заразеният от рубеола задължително трябва да спазва домашно - стаен режим, за да бъде предотвратено по-нататъшното разпространение на заболяването. Ако все пак бременната жена, поради една или друга причина, е била в контакт с болен от рубеола, то с профилактична цел трябва да й бъде инжектиран гама-глобулин, който да увеличи шансовете й за бързо справяне с инфекцията. Пак с профилактична цел е препоръчително младите жени да бъдат ваксинирани против рубеола, за да изградят имунитет срещу рубеолните вируси.
При рубеола най-често лекарите хомеопати прибягват до :
-"Беладона" в разреждане 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули - когато са налице висока температура с вълнообразен ход и изпотяване, зачервяване на лицето и главоболие, суха кашлица и по-ярък цвят на обривите.
- "Пулсатила" в разреждане 15 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, е препоръчителна, когато обривните единици са по-бледи и няма такова силно засягане на общото състояние - характерна индикация за "Беладона"

МОРБИЛИ

Заболяването се причинява от вируси, които се намират в секретите на носа и гърлото. Заразяването става чрез разпространяване на тези секрети посредством пръските, които се отделят при кихане, кашляне и говор. По въздуха те попадат в носоглътката на децата, общуващи с болното от морбили дете. Заразността е много висока и са достатъчни съвсем краткотраен контакт или краткотрайно престояване в обща стая с болното дете, за да се получи заразяване. Това е причината в общите помещения в училищата или детските градини често да възникват по-малки или по-големи епидемии. Възрастните рядко боледуват от морбили, тъй като са прекарали това заболяване като малки и придобитият след това имунитет обикновено е доживотен.
Периодът от момента на заразяването до първите симптоми на заболяването, по време на който вирусите се развиват и размножават, в клетките на лигавицата на носоглътката ( т.нар. инкубационен период ) обикновено е 8 - 12 дни. Заболяването започва с повишаване на температурата, зачервяване и сълзене от очите, които стават силно чувствителни към светлина, поява на кихане и суха дразнеща кашлица и обща отпадналост. Много често в този стадий заболяването остава не разпознато и точно тогава болното дете може да зарази намиращите се около него здрави деца. 3-4 дни след появата на първите симптоми на болестта, общото състояние леко се подобрява, температурата в много от случаите спада до нормални стойности, а на следващия ден се появява типичният за морбили обрив. С появата на обрива температурата отново се повишава, а кашлицата се засилва. Обривните единици представляват розово-червени петна, леко надигнати над кожата. В повечето от случаите първите обриви се появяват зад ушите, след което се разпространяват по лицето. На следващия ден обхващат гърдите и гърба, а най-накрая - крайниците. Обикновено продължителността на обрива е 4-5 дни, след което обривните единици започват да избледняват или леко да потъмняват. На този етап от заболяването могат да се появят лек сърбеж и фино трицевидно лющене на кожата, след което заболяването постепенно отминава. Усложненията при децата са редки, но за сметка на това при възрастните хора, боледуващи от морбили, не рядко се наблюдава развитие на пневмония.
Бебетата до 5-6 месечна възраст не боледуват от морбили, защото са придобили имунитет към това заболяване от своите майки още в утробата - чрез плацентата. У нас задължително се провежда имунизация против морбили. На контактни с болен от заболяването, които са неимунизирани или не са боледували от него, профилактично се прилага гама - глобулин.
При наличие на морбили лекарите хомеопати прибягват най-често до следните медикаменти :
- "Еуфразия официналис" в разреждане 5 или 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, е препоръчителна при наличие на водниста, бистра, недразнеща хрема и парещо сълзене от очите, които са силно зачервени.
- "Алиум цепа" в разреждане 9 СН е подходящ за използване в обратния случай - когато хремата е пареща и дразнеща и разранява ноздрите, а сълзенето от очите е недразнещо и те не са зачервени.
- "Нафталинум" в разреждане 5 или 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, намира приложение в случаите, когато и хремата и сълзенето от очите са силно дразнещи и когато освен кихането, което е характерно и за "Алиум цепа" и "Еуфразия", може да има и суха, дразнеща кашлица.
- "Беладона" в разреждане 5 или 9 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули, е препоръчителен, когато обривът е ярко червен и е съпроводен от висока, вълнообразна температура с изпотяване, от зачервяване на лицето и главоболие и от суха кашлица.
- "Пулсатила" в разреждане 15 СН, 2-4 пъти дневно по 5 гранули е по-подходяща за приложение, когато обривът е по-скоро розов, а не яркочервен и когато засягането на общото състояние е по-слабо изразено, но пък е налице обилна хрема.