медицински хомеопатичен център


„Посещавам МЦ „Фитолек" от 2006 г. Обърнах се за помощ към д-р Мариян Иванов,...
Катя Казанджиева

Кое е моето заболяване

Алергични заболявания

СТУДОВА АЛЕРГИЯ

Студовата алергия е доста интересно и необичайно на пръв поглед заболяване, но никак не е забавно за хората, които са болни от това заболяване. Най-характерно за страдащите от студова алергия е, че в студено и влажно време по кожата им се появяват отоци и силно сърбящи обриви. В някои от случаите при консумация на студени напитки и храни и при дишане на много студен въздух отоци се появяват по устните, по езика, а също и по фаринкса и ларинкса. Това може да затрудни сериозно, както храненето, така и дишането. В по-тежките случаи на студова алергия след консумация на студени храни и напитки се появява диария, придружена от различни по сила болки в корема. В най-тежките случаи може да се стигне до шоково състояние, характеризиращо се с рязко спадане на кръвното налягане и с нарушаване на кръвообръщението. Особено тежки усложнения на алергичния шок са тези, които се развиват в мозъка или в белите дробове. Най-голяма опасност от алергичен шок, дължащ се на студова алергия крие плуването и къпането през лятото в студена вода ( в тези случаи е налице много голяма разлика в температурите на водата и на въздуха).

На какво се дължи студовата алергия? Тук все още има много неизяснени неща. Предполага се, че ниските температури активизират прoдукцията в човешкия организъм на веществата със силно алергизиращо действие и оттук се отключва алергична реакция. За щастие това става рядко и то предимно при хора, при които е налице наследствена обремененост, т. е. когато от студовата алергия боледуват майката, бащата, бабата, дядото и други роднини на болния.

Предразположени към студовата алергия са и хора с други алергични заболявания, със заболявания от автоимунен характер (колагенозии ), с огнищни инфекциозни огнища ( синузит или зъбен гранулом, например) и др. Окуражаващото в тези случаи е, че адекватното лечение на основното заболяване води до значително подобрение на здравословното състояние на хората със студова алергия.

Важно е да се запомни, че в случай с необяснимо зачервяване и оттичане на кожата и с поява на сърбящи обриви само по откритите части на тялото ( лице, шия, ръце ) и то само при излагане на студ винаги трябва да се мисли за студова алергия. В подобни случаи трябва да се направи консултация с алерголог.

От само себе си се налага изводът, че за да бъдат в добро здравословно състояние страдащите от студова алергия трябва по възможност да избягват излизането навън при наличие на много ниски температури, особено ако те са съпроводени от повишена влажност на въздуха. При нужда задължително трябва да се носят шапка, шал и ръкавици, тъй като те ще предпазят кожата от студовото въздействие. С профирактична цел е желателно да се избягва къпането със студена вода и по-хладка вода. Трябва да се избягва и плуването в недобре затоплени басейни и водоеми. И, разбира се, не бива да се консумират студени храни и напитки, тъй като това също може да доведе до отключване на алергична реакция.

Слънчевата алергия е често срещано явление, дължащо се на свръхчувствителност на кожата към първите слънчеви лъчи и изразяващо се в кожно зачервяване и в образуване на ситни, силно сърбящи обриви. С течение на времето кожата "привиква" към слънчевите лъчи и слънчевата алергия отшумява.
БРОНХИАЛНА АСТМА

Бронхиалната астма представлява алергично хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух. Последният се дължи на преходен спазъм на мускулатурата на дихателните пътища, оток на бронхиалната лигавица и свръхсекреция на бронхиалните жлези.От бронхиална астма страда около 5% от населението. За съжаление нейното разпространение непрекъснато расте и тя започва от все по-ранна възраст, като вече не са рядкост доказаните случаи на бронхиална астма при деца на 2-3 години.

Много често и при бронхиалната астма, както и при сенната хрема, е налице наследствено предразположение, т.е. единият от родителите или и двамата страдат от алергично заболяване , било то бронхиална астма, сенна хрема, кожна алергия и т.н. Към развитието на бронхиална астма предразполагат честите вирусни или бактериални инфекции на дихателната система, хроничните хреми и синузити, носната полипоза, хроничният бронхит и бронхиектазната болест, честите пневмонии и др., особено ако тези заболявания започнат в ранната детска възраст, когато имунната система все още е в процес на формиране. Много голям е рискът и при деца, при които вече е налице установена алергия – сенна хрема, чести спастични бронхити, хранителна алергия или хронична уртикария, например, тъй като при тях е налице алергична пренастройка на организма. Към развитието на бронхиална астма предразполагат голямата промишлена замърсеност на околната среда, все по-голямата химизация на нашия живот и работата при вредни условия – работа при запрашен въздух, работа с химикали и др. Категорично е доказана и връзката между тютюневия дим и бронхиалната астма.

Най-общо различаваме две основни форми на бронхиалната астма – неинфекциозно-алергична (атопична) и инфекциозно-алергична.
Неинфекциозно-алергичната бронхиална астма най-често се причинява от следните неинфекциозни алергизиращи вещества – алергени :
- Растителни алергени – цветен прашец от дървета и треви.
- Домашни алергени – домашен прах, пърхут от животни, пера, перушина, косми и др.
- Хранителни алергени – мляко и млечни продукти, соя, яйца, риба,меса, зеленчуци или плодове.
- Химически алергени – бои, консерванти, оцветители, стабилизатори, изкуствени торове и др.
- Лекарствени алергени.

Инфекциозно-алергичната бронхиална астма се причинява от вируси, бактерии, гъби, плесени, бацили, паразити и др., като водещо значение имат вирусните инфекции.

Нерядко е налице смесена форма на бронхиална астма, роля за която играят и неинфекциозни алергизиращи вещества и инфекциозни причинители

За провокирането на астматичен пристъп роля играят и атмосферните условия.Установено е, например, че хладният въздух предизвиква повишена възбудимост на дихателните пътища при страдащи от бронхиална астма. Ето защо най-неблагоприятни за тях са дните, когато времето е хладно и неустойчиво. Трябва да се отбележи обаче и неблагоприятното въздействие върху дихателните пътища на горещия и сух въздух.

Преди повече от 300 години Дж. Флоиер обърнал внимание на възникването на пристъпен задух след физическо натоварване. Чувствителността на страдащите от бронхиална астма към физическите натоварвания е доста различна – от пълна непоносимост дори към минимални натоварвания до добра поносимост към умерени и дори големи натоварвания. При повечето от хората, включително и при болните от бронхиална астма, дихателните пътища се разширяват по време на физически натоварвания. След края на физическото натоварване дихателните пътища при здравите хора бързо възвръщат изходното си състояние, а бронхиалната проводимост никога не намалява повече от 10 %. При страдащите от бронхиална астма след краткотрайно разширение на дихателните пътища, през първите 2-3 минути от физическото натоварване, настъпва спазъм. Той е много силно изразен и през първите 5-10 минути след края на натоварването. Към спазъм на дихателните пътища по време и след физическо натоварване, предразполага и замърсяването на въздуха с различни газове и прахови частици. При много от хората с бронхиална астма е установено и наследствено предразположение към спазъм на дихателните пътища по време на физическо натоварване. Увеличеното количество въздух, което преминава през дихателните пътища по време на физическо натоварване, предизвиква охлаждане на бронхите. То пък от своя страна се съпровожда от повишено топлоотдаване на покриващата ги лигавица, което води до нейното изсушаване. Това предизвиква дразнене на рецепторите на вагусовия нерв в дихателните пътища, с последваща поява на спазъм. Охлаждането на дихателните пътища, настъпващо при хипервентилация, може да действа и директно на гладките мускули на бронхите, предизвиквайки тяхното съкращение. Освен това е установено, че по време на физически натоварвания, при някои хора с бронхиална астма, се увеличава количеството на хистамин и на други вещества в кръвта, отговорни за поява на алергична реакция. Особено неблагоприятна за хората с бронхиална астма е комбинацията на физически натоварвания с вдишване на студен въздух. Доказано е, че физическите упражнения на открито, при ниска температура, предизвикват по-силен спазъм на дихателните пътища, отколкото тези в топло помещение. Охлаждането не само на дихателните пътища, но и на кожата, води до сериозни изменения на дишането. При болни от бронхиална астма е регистрирано възникването на пристъп при бързо, особено внезапно, охлаждане на кожата.

Често за възникването на пристъп на бронхиална астма роля играе и психическото състояние на страдащия от това заболяване. Установено е, че такъв пристъп може да бъде провокиран от страх, гняв и други силни емоции.

Най-характерни за бронхиалната астма са пристъпите на задух, извън които, най-често, болният няма никакви оплаквания. В развитието на един пристъп можем да различим три основни фази:
1.Фаза на предвестниците на пристъпа. Тази фаза настъпва няколко минути, часове, а понякога и дни преди пристъпа и се характеризира с различни по характер и интензивност симптоми: обилна и водниста хрема, кихане, чувство за сухота и дразнене в носа и очите, пристъп на кашлица със затруднено отделяне на храчки и др. Изброените по-горе симптоми могат да се съпровождат от главоболие, отпадналост, гадене, чести позиви за уриниране, повишена раздразнителност,промени в настроението и т.н.
2.Фаза на задух .Тази фаза се характеризира с поява на силен пристъпен задух, като най-затруднено е издишването. Задухът се съпровожда от чувство за силно безпокойство и от усещане за стягане в гърдите. Често пристъпът на задух настъпва през нощта и в тези случаи не рядко липсват предвестници. Нощната честота на пристъпите е по-голяма, тъй като тогава надбъбреците отделят най-малки количества кортизол и катехоламини – вещества с противоалергично действие, а от друга страна тогава активността на вагусовата нервна система е най-висока ( тя отговаря за повишения тонус на гладката мускулатура на дихателните пътища и нейната свръхактивност може да предизвика спазъм на тази мускулатура ). По време на пристъп вдишването става много кратко, а издишването става много по-продължително ( 2-4 пъти по-дълго ) и се съпровожда от свиркащи и свистящи хрипове, които често се чуват и от разстояние. При някои болни, по време на пристъп, вдишването и издишването са еднакво затруднени. Опитвайки се да облекчи дишането болният заема принудителна поза, при която усещането за недостиг на въздух и за задух са по-слаби. Болният е седнал с наклонено напред тяло и с лакти, които са опрени в коленете или се захваща за някаква опора – облегалка на стол, край на маса, перваз и др. В повечето случаи лицето е бледо, а в по-тежките случаи и със синкав оттенък и е покрито със студена пот. При вдишване ноздрите на носа се разширяват. Гръдният кош се намира в положение на максимално вдишване и в дишането се включват мускулите на раменния пояс, на гърба, на гръдния кош и на коремната стена. Често шийните вени са изпъкнали. В някои от случаите дишането се прекъсва от спастична кашлица, която обикновено е суха. Ако има храчки, обикновено те са оскъдни, гъсти и се отделят много трудно, като това най-често става в края на пристъпа. Пулсът е слабо напълнен и учестен. Горната граница на кръвното налягане се снижава, а не рядко долната граница на кръвното се повишава, като при някои болни е налице тенденция към изразена хипертонична реакция.
3. Обратно развитие на пристъпа. Пристъпът на задух може да завърши бързо, без каквито и да било видими последствия за белия дроб и сърцето. За щастие, сравнително много по-рядко пристъпът може да се задълбочи и да доведе до развитие на дихателна недостатъчност и до нарушение в сърдечно-съдовата дейност. След пристъпа напрежението бързо отслабва, а настроението се повишава. Не рядко болният има повишена жажда, а някои изпитват силен глад.

Хомеопатичното лечение на бронхиалната астма е изключително трудно и изисква задълбочено познаване както на самото заболяване, така и на класическите лекарствени средства. Това налага терапията да се осъществява само от лекар

Ако страдащият от бронхиална астма продължително време е приемал конвенционални лекарствени средства и особено кортикостероиди, то преминаването към хомеопатично лечение трябва да става особено внимателно. В началото се провежда паралелно лечение и с хомеопатични лекарства, и с конвенционални такива, в постепенно намаляващи дози. При настъпване на остри и мъчителни кризи, неповлияващи се добре от хомеопатични медикаменти, винаги може да се прибегне до използване на класически бронходилататори.

За да може да се проведе успешно хомеопатично лечение на бронхиалната астма трябва да се изяснят няколко основни момента:
- Характеристиките на бронхиалните пристъпи, за да могат да се подберат най-подходящите хомеопатични лекарства за овладяване на съответните симптоми – задух, кашлица и т.н.
- Индивидуалната реактивност на болния, за да може да се назанчи хомеопатично лечение, което да доведе до постепенно, но трайно подобряване на състоянието.
- Степента на тревожност. В много от случаите състоянието на нервната система влияе върху хода на заболяването и върху отключването на астматични кризи, а съществуват редица хомеопатични медикаменти, които биха могли успешно да премахнат нервното напрежение.
- Причинителят на заболяването ( ако това е възможно ). В някои от случаите с бронхиална астма познаването на нейния причинител може да помогне много за хомеопатичното и повлияване.

Тук ще се спрем само на симптоматичните хомеопатични медикаменти. За трайното повлияване на бронхиалната астма, посредством назначаване на хомеопатично лекарство за индивидуалната реактивност на болния, са необходими задълбочени познания, които притежава единствено лекарят – хомеопат.
СЕННА ХРЕМА

Страдащите от сенна хрема най-често се оплакват от често кихане,от водниста и бистра хрема, от чувство за парене и сърбеж в очите и носа, от подуване на клепачите, от спастична кашлица и др., като тези оплаквания се появяват в периода на цъфтеж на дърветата и тревите.В по-тежките случаи могат да се наблюдават и прояви на задух, дължащи се предимно на спазъм на дихателните пътища.

Конвенционалните лекарствени средства, използвани за лечение на сенната хрема, потискат в една или друга степен алергичните прояви, но те по никакъв начин не стимулират организма сам да преодолее съществуващият в него дисбаланс по отношение на отделянето на вещества, предизвикващи алергична реакция и на веществата с противоалергично действие. Друг недостатък на тези медикаменти е, че много от тях могат да окажат сериозни странични въздействия, особено ако се приемат по-дълго.

Коренно нов подход в лечението на алергичните заболявания, в това число и на сенната хрема, а както ще видим и по-нататък – и на бронхиалната астма, предлага хомеопатичният метод на лечение. На ужилените от пчела например, лекарите-хомеопати предписват за лечение пчелна отрова под формата на хомеопатичен медикамент, т.е. пчелна отрова в много високо разреждане. По такъв начин тя не би могла да причини каквато и да било алергична реакция, но попаднала в организма, тя бива разпозната като чужда за него и стимулира ответна реакция за нейното неутрализиране – реакция, на която разчитаме за да се справим със съответното алергично състояние. Нещо повече, приемането на хомеопатично лекарство, изготвено от пчелна отрова, може да повлияе много бързо не само оплакванията от болки, парене и сърбеж в областта на ужилването, но и всякакви други кожни или лигавични алергични реакции, свързани с усещане за сърбеж и парене. Повлиява се дори и чувството за задух при хора, при които е налице свръхчувствителност към пчелната отрова.

Клинични проучвания "ин витро", т.е. в лабораторни условия, извън човешкия организъм, доказват че хомеопатични медикаменти като "Апис Мелифика", "Пумон Хистамин" и др. стабилизират мембраните на клетките, които са главните виновници за алергична реакция и по този начин се предотвратява отделянето от тях на алергични вещества.
ОСТРА УРТИКАРИЯ

Уртикарията представлява израз на свръхчувствителност на организма към вещества от различен произход и се изразява в бързо появяващи се кожни обриви, които парят и сърбят.

Хомеопатичните лекарствени средства за лечение на уртикарията имат много бърз и сигурен ефект, при това без да имат каквито и да било странични действия.

Честите рецидивиращи уртикарии, а също и тези, които трудно се поддават на лечение, налагат назначаване от лекаря-хомеопат на т. нар. лекарства за терена, които да променят алергичната настройка на организма.

 x 
Количката е празна

za-imuniteta

za-alergiite

institut-na-norbekov

home yoga